~dtrif/abv: Български азбуки

(Best view with Cyrillic Windows encoding) Уеб стр. на Д. Трифонов

Версия на анлийски: English
Български азбуки (яну 2005),
Писмени паметници (апр 2005)

                    БЪЛГАРСКИ АЗБУКИ -
                Кирилица, Глаголица, Праглаголица

       Д. А. Трифонов

Съдържание
1. Азбука на Етикус Истер (4 век); 2. Азбука на Улфила (4 век)("готска" азбука);
3. Глаголица (9 век); 4. Кирилица (9 век); 5.Съвременна българска азбука.
6. Първи писмени паметници

1. Азбука на философа Етикус Истер (4 век) : - Праглаголица (22 букви) *
---------------------------------
* Приведената фигура е копие на Фиг. 2 от статията Б. Пейчев, Философска мисъл, 1979, кн. 2, с.72-85. Копието представя страница от Космографията на Етикус Истер в превод от Блажени Йероним според издание на Х. Вутке ( H. Wuttke,Leipzig, 1853). Счита се, че Етикус е написал философския си труд с азбуката на тази фигура на славянски(български (?)) език. [P.s.: за горната статия аз узнах в 2003 г. от колегата ст.н.с. Л. Цонев.]

Авторът Пейчев аргументира, че глаголицата, използвана в Хърватия чак до 19 век, е усъвършенстван (от Блажени Йероним, 4 век) вариант на азбуката на Етикус Истер (Aethicus Ister). Етикус,"родом скит от родители с благородно потекло", според редица автори е славянин (българин (?)) от древната Истрия /Хистрия/ в Малка Скития (днешна Добруджа). Истрия, която е била пристанище на Черно море, е на 65 км северно от Кюстенджа (тогава Томи). Според Х. Вутке родно място на Етикус е Хисторио, днешното село Срацимир край Силистра.

Общоприето е, че Истер/Истър е древното име на р. Дунав, идващо според "Getica" на готския (гетския) историк Йорданес, от езика на тракийците Беси. Понеже Истрия край Кюстенджа не е на Дунав, и древни селища с име Истрия има и далеч от Дунав (напр. на о. Родос) ( има и съвременен град Истра - на около 40 км западно от Москва), то родно място на Етикус, "скит от благородно потекло", по-скоро е някой известен древен "скитски" град на р. Истър, какъвто е напр. Силистра. Естествено е да се предположи, че името на този град, Сил-Истра (Сил-Истрия), е свързано тъкмо с древното тракийско 'Истър', а не е резултат на турска адаптация на Дръстър както мнозина считат (по известната верига `Дуросторум - Доростол - Дръстър - Силистрия'). Дуросторум е римското название, дадено в 105 г. (преди 1900 години) на вече съществуващия град, вероятно с име близко до Истра (Истрия). Името Силистрия се употребява още от началото на 13 век (200 г. преди турското нашествие)- вж. карта на Средиземноморските земи и Балканите към 1204 година (времето на Четвъртия кръстоносен поход) от У.Р. Шеферд - karta1204 (http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/mediterranean_1204.jpg).

Във връзка с известността на древния Дуросторум ще споменем, че този град е отбелязан от Йорданес като родно място на Аэций, главнокомандващия на Римската войска в знаменитата Каталунска битка (в 451 г.) с армиите на Атила. Патриций Аеций произхождал "от най-силен мизийски род". "Последният римлянин" (както още е известен Аеций), значи е знатен мизиец. А св. Йероним (4 век) отбелязва (вж. по-долу) "Мизия това е България". (Вж. 2 снимки на Аеций и на Атила). Самият Йорданес е родом от "източната част на Балканите".
Относно известността на Силистра в по-късен период (9 век), ще отбележим, че за първи патриарх на независимата българска църкви е бил провозгласен, в 927 г., Доростолският епископ Дамиан (и местопребиването на патриаршеската катедра е било в г. Доростол). Накрая да споменем, че в средата на 19 век един от русските флагмански кораби е носил името Силистрия , командир на който е бил прославеният адмирал П.С. Нахимов.

. Азбука на Етикус Истер

.                             ------------------------------------------

Първите две фрази след азбуката: 'Explicit liber Aethici phylosophi cosmographi natione Schitica nobile prosapia parentum. Ab eo enim ethica philosophia a reliquis sapientibus originem traxit.' (Фразите са на Блажени Йероним)
                              -----------------------------------------

2. "Готска" азбука на епископ Улфила (26 букви).

Създадена в Никополис ад Иструм (сега с. Никюп, 20 км северно от В. Търново), среда на 4 век -- вж.напр. http://tribal.abv.bg/znaci/azbuka.html#4.
Интересни по-подробни изследвания за Улфила и арианите, за 'готи' и 'гети' има в наскоро издадения сборник от статии "Готи и Гети" (съставител и редактор Асен Чилингиров, изд. 'Зиези екс куо Вулгарес', София 2005). Вчастност там се уточнява името Урфила, вместо употебяваните Улфила и Вулфила. (Добавка, ноември 2006: вж. по въпроса новата статия на А. Чилингиров в сайта http://oshte.info/004/11/0511/02.htm)

3.Глаголица (41 букви)

Прието е, че е създадена от Св. Константин Кирил - философ, средата на 9 век, за целите на моравската мисия. Но има и твърдения, че глаголицата е развитие на азбуката на Етикус - Йерoним от 4 век (на праглаголицата, вж. по-горе т. 1). Вижте тук стар български глаголически текст: Зографско евангелие .

иже

джерв

kako

люди

мислете

наш

он

покой

рци

слово

твърдо

ук

ферт

кхер

охт

ци

черв

ша

ща

йер
(ер-голям)

йер2
(ер-малък)

йери

ят

йо

юс

юс-малък

юс-малък2

юс-голям

юс-голям2

тета

ижица

4. Кирилица (33 букви) (вж. и http://tribal.abv.bg)

В "О писменех" Черноризца Храбра се съобщава за 38 букви, изобретени от Св. Кирил. Смята се, че кирилицата е:
а) създадена от Климент Охридски; б) възникнала еволюционно в по-дълъг период (теза на акад. Е. Георгиев); в) създадена от самия Константин-Кирил преди глаголицата (според Солунската легенда при Брегалнишката му мисия в 855 г. В легендата се съобщава за "32 или 35" букви). Вижте тук стар български текст на кирилица (това е по-късен препис на произведение на самия Константин-Кирил): Написание на правата вяра .

5. Съвременна Българска азбука
(30 букви)

А	Б	В	Г	Д	Е	Ж	З	И	Й
К	Л	М	Н	О	П	Р	С	Т	У
Ф	Х	Ц	Ч	Ш	Щ	Ъ	Ь	Ю	Я

6. ПЪРВИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ

·Първи известен текст написан с 'Праглаголица' (азбуката на Етикус Истер)вероятно е този на Космографията на Етикус, написана в средата на 4 век. Текстът е преведен от Св. Йероним на латински. В Лайпцигския препис не е указан оригиналния език, но тъй като се приема ( от М. Храбан, С. Перц, Х. Вутке, И. де Пеячевич -- вж. статията на Б. Пейчев в пункт 1.), че авторът й, "скит от благородно потекло", е славянин, то езикът на Космографията най-вероятно е от славянската група.
Сравнението на приведените азбуки показва някои общи елементи на азбуката на Етикус с глаголицата. Ако я сравним с т.н. 'азбука на Аспаруховите и Куберови българи' ('прабългарска азбука'), приведена в книгата на П. Добрев, Езикътна Аспаруховите и Куберови българи ("Огледало",София, 1995) (вж. също уеб-страниците на П.Добрев ), ще открием още повече общи елементи (но не и напълно еднакви букви!). Скални надписи с букви от 'прабългарската азбука', приведена в книгата на П. Добрев, и на уеб. страниците, са намерени напр. в Добруджа (с. Мурфатлар, днешна румънска Добруджа). Мурфатларските надписи са публикувани за пръв път от румънски историци: I. Barnea, S.Stefanescu, Bizantini, romani si bulgari la Dunarea de Jos, Din Istoria Dobrudgei, v. III, Bucuresti, 1971.

·Първи текстове написани с ‘Готската’ азбука (на Улфила) : счита се, че това е Библията, преведена в средата на 4 в. от гръцки на 'готски' от самия ('вестготски' епископ) Улфила в Никополис ад Иструм, средна Мизия (северно от Търново). Счита се, че това е първият литературен паметник на германската култура. Най-старият запазен препис на превода (известен като Codex argenteus) е бил направен около сто години по-късно в Равена [вж. напр. Е. Стайчева, Литературен форум, 12 (2002) 496 (електронна версия: estaycheva.htm) (Добавка, ноември 2006: вж. обаче и другото мнение по въпроса в новата статия на Асен Чилингиров в сайта http://oshte.info/004/11/0511/02.htm)]. Приведените азбуки показват голямо сходство, включително и съвпадащи букви, между азбуката на Улфила и кирилицата.
Редица авторитетни учени, древни и съвременни (в частност Йорданес (6 в.) и Г. Ценов и С. Лесной (20 в.)- вж. напр. цитираната по-горе нова книга "Готи и гети" на А. Чилингиров и обширната библиография в нея), отъждествяват готите от басейна на долен Дунав и Причерноморието с гетите от същите земи, а не с германските (тевтонските) готи (Gotones, Gothis). В тази светлина арианският епископ Улфила (Урфила) и неговата азбука са 'гетски'. Под 'гети', 'готи' или 'скити' в средновековните летописи често се подразбират (и даже пряко назовават) траки, славяни или българи. Така например Св. Йероним (4 век), преводачът на Космогрфията на Етикус, пише за "седем гетски или готски племена, които живеели на север, понеже учените хора наричали гетите готи" ('Et certe Gothos omnеs retroeruditi, magis Getas ... appellare..') (цитат от книгата на Г. Ценов "Хуните", София, 2002 (първо издание в 1940)), а в своята карта на света отбелязва "Мизия това е и България" ('Misia hec et Vulgaria'). От друга страна пък е прието, че в 4 век в Мизия са живеели Готи, в частност и готският епископ Улфила. По този начин излиза, че в 4 век мизийските готи са гети, и в същото време Мизия е известна и като България. И още: на с. 55 в споменатата по-горе книга на Г. Ценов четем следния цитат от Анонимен Равенски космограф (6 век): 'Йорданес му казал, че в "Тракия или Македония и Долна Мизия само българи живеят" ('Inter vero Thraciam vel Macedoniamet Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, IV, 6.)'. (Да отбележим, че смяната на 'Bulgaria' с 'Vulgaria' в редица летописи на латиница идва от преводите от гръцки език, в който липсва звукът Б). .

·Първи текстове написани с Глаголица или Кирилица. Светите братя Кирил и Методий превеждат от гръцки редица богослужбни книги ( 'Изборно евангелие', 'Изборен апостол', 'Псалтир и Избрани църковни книги') и създават нови произведения ('Слово за пренасяне мощите на Климент Римски', 'Канон в чест на Димитър Солунски' и др.), някои от които са написани първо на гръцки (напр.'Словото за пренасяне ...') и после преведени. Може да се предполага, че преводите са написани с глаголица. Но до нас са дошли само преписи на тези преводи, както и на други произведения от тазие поха (9 век), направени по-късно (след 12 век) с кирилица (вж. напр. по-късен препис на произведението на Константин-Кирил 'Написание на правата вяра'). От глаголицата се откриват само следи в преписите с кирилица (в 'Пространно житие на Методий', в 'Азбучна молитва на К. Преславски', в т.н. 'Битолски трипод от 12в.' -- вж. Д. Петканова, Константин Кирил - Денница на славянския род, "Народна Просвета", София, 1983 г.). Текстови паметници, написани с глаголица, също са намерени, но те са датирани с10 век или по-късно, а авторите най-често са неизвестни: Асеманово евангелие (открито в 1736 г., датирано с 10 век), Зографско евангелие (открито в 1843 г., датирано с 10-11 век) и др. С кирилица са написани произведения на (и преводи от) книжовници от Преславската школа (К. Преславски, Йоан Екзарх, цар Симеон и др.).
Най-често се твърди, че езикът на тези преводи е славянски, но се срещат и твърдения за български език. Така напр. в т.н. Второ житие на Наум се казва, че преводите са от гръцки на български: "След извършването на литургия над всички книги, преведени от гръцки на български език, папата ги показа на всички ..." ( папата е Адриан, комуто Кирил и Методий представт книгите). Това житие се датира с 10 век, достига до нас по препис от 16 век, а авторът му е неизвестен. В т.н. Кратко житие на Кирил ( автор неизвестен, познато по късен препис) четем: " Той беше родом българин", а по-нататък "И създаде им букви на славянски език".
Твърдения за превод на славянски: В Пространното житие на Методий (с автор Кл. Охридски или К. Преславски (?), познато по т.н. Успенски препис от 12 век) намираме, че цар Михаил казал на Кирил: "вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". Климент Охридски определя себе си като ‘епископ славянски’. Книжовниците от т.н. Симеонов кръг (Преславска книжовна школа) Йоан Екзарх и К. Преславски (9-10 в.) пишат, че превеждат от гръцки на славянски.Тяхните преводи са известни от доста по-късни преписи. [Вж.сборника Христоматия по старобългарска литература, “Наука и изкуство”, София, 1967; Съставители: П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова]. Съвременният български език се е отдалечил от езика на Кирил и Методий и техните ученици, но както пишат в 1866 г. английските пътешественници Макензи и Ърби, "Българите, за разлика от сърбите, гледат на славянския език на Кирил и Методий като на свой древен език" .

Най-ранни каменни надписи с кирилица, глаголица и прабългарски букви са намерени в областта на Преслав и Добруджа (отново в малките църкви в Мурфатлар). В Преслав е открит кратък надпис с глаголически букви (в кръглата църква), както и надпис със смес от букви от кирилица и 'прабългарската азбука'. Езикът на някои отспоменатите надписи е славянски, на други - смес от славянски и пра-български (вж. копия и пояснения в електронно изложение на П.Добрев).

· Други ‘Първобългарски надписи’. Отпериода 9-10 век (или по-рано) има няколко ценни писменни паметници(текстове), известни като ‘първобългарски’, които са написани предимно на гръцки и са издълбани на камъни, плочи, каменни стълбове. Такива са:
1. 'Търновски надпис на хан Омуртаг' (816-831), издълбан на колона, която е в църквата ‘Св. 40 мъченици’ в Търново (“... човекът и добре да живее, умира и друг се ражда ...”) .
2. 'Чаталарски надпис на хан Омуртаг', намерен в 1905 в с. Хан Крум, Шуменско.
3. 'Летописен надпис на хан Маламир', издълбан на колона, намерена в Шумен.
4. 'Надпис на княз Борис от с. Балши', намерен в с. Балши, Албания.
5. 'Именник на първобългарските владетели' (Именник на българските ханове (или князе)), препис от който е намерен и обнародван от А. Попов в 1866 г. За Именника не е напълно ясно кога е писан, на кой език (гръцки, пра- или старо-български) и какъв вид е носителят на оригиналния надпис [вж. напр. книгите: Моско Москов, Именник на българските ханове (ново тълкуване), Изд. ‘П. Берон’, София, 1988; Иван Богданов, Именник на българските ханове, Изд. ОФ, София, 1981.]Приведеният тук Уваров препис е копие (сканирано) от цитираната по-горе Христоматия по старобългарска литература]. Ясно се вижда, че езикът в този препис е Старобългарски (наричан в чужбина още Църковно славянски (Old Church Slavonic)), с изключение на няколко двойки думи, вероятно календарни изрази, характеризиращи годината на съответния владетел (наричан тук княз!), или пък, може би, времето на неговото управление (вж. Именника ).

Версия на Русском

© Уеб страница на Д.А.Трифонов
създадена: януари2005;
2005: добавки: писм.паметници, цитат на "Готи и гети", JPG файли.
2007: малки текстови добавки, някои JPG.