Оригинал

Наука 

Научните съдби в  две съседни  балкански  страни се раздалечават


Перспективите пред  румънските  учени се  подобряват,  докато учените в България са изправени пред мрачно бъдеще.

 Алисън Аббот

Когато България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., амбициозните учени там имаха  надеждата, че това бързо ще разпръсне  трайното  наследство на 40-годишното комунистическо управление.  Науката беше  страдаше от липсата на конкуренция, минимално финансиране и от старата гвардия, така отчаяно придържаща се  към своите привилегии, че  свежата кръв беше лишена от възможност за изграждане на изследователска кариера. Четири години по-късно, тези  закъсали   за пари съседни   страни на югоизточния край на ЕС продължават да са близки съседи в дъното на класацията на ЕС на разходите за научни изследвания и статистиката за научната продукция. Но техните научни съдби изглежда започват да се раздалечават драстично.

Миналата година България намали бюджета на своята Академията на науките с 38% до 60 млн. лева (US $ 40 млн.), което принуди някои учени да вземат неплатен отпуск.  Бюджетът на Фонда за научни изследвания е намален  с повече от половина, и тези нива на финансиране се запазват и през 2011 година. Също така България обмисля да направи организационни промени, за които учените се опасяват, че ще насърчат посредствеността.

През същия период, Румъния е намалила  финансирането на Румънската академия само с 3%, и е увеличила  бюджета на агенцията си за финансиране на научни проекти   с 44% до 1,500 милиарда леи (US $ 0,5 млрд.). В стремежа си  да подобри стандарта на румънската наука, правителството миналата седмица одобри трудно извоюван закон, който налага строг контрол на качеството на университетите и въвежда строги правила за оценка на финансирането и   рецензирането. 

Румънски учени, работещи извън страната, казват, че промените ги обнадеждават, че някой ден ще могат да продължат научната си кариера у дома. В същото време българската диаспора е отчаяна.

Тези противоположни  становища показват, че присъединяването  към ЕС не е гаранция за успешна трансформация на науката, въпреки достъпа до външни пари и опит, както и работата на ЕС в областта на иновациите. За да процъфтява науката, националната политическа воля е от изключително значение.

Историята на  двете страни

След като България и Румъния станаха демокрации през 1990 г., и двете  се опитаха  да реформират своите изследователски организации и университети по западните образци. В началото на този процес, те дадоха самостоятелност на своите Академии на науките- научни общества, които включваха големи мрежи от научни институти, които бяха под контрола на държавата по съветско време. Но тази автономия беше придружена с малко реални реформи,  което от своя страна предизвикваше политическа загриженост в продължение на много години.

През ноември 2010 г. Министърът  на образованието и науката на България,  Сергей Игнатов, предложи изменение на закона, уреждащ управлението на Българската академия на науките (БАН),  което прехвърля нейните институти обратно под контрола на министерството, като всеки институт се финансира отделно,  а Академията се свежда до Общество на академиците и член-кореспондентите. Измененията, които се очаква да бъдат одобрени в рамките на следващия месец или скоро след това, не  очертават начина, по който министерството ще защитава научните цели на институтите. Учените се опасяват, че институтите ще бъдат затворени или лишени от възможността да  извършват международно значими изследвания.

Възмутените  учени от БАН вече изнемогваха от  орязания с 38% годишен бюджет, част от общодържавната  програма за икономии, засягаща в частност науката.  Те излязоха на улиците в ежеседмични демонстрации, и  организираха онлайн петиция, която е подписана от повече от 7000 учени по целия свят, включително осем лауреати на Нобеловата премия и петима Филдсови медалисти.Петер Грус, Президент на  дружеството "Макс Планк" в Германия, написа  писмо на Председателя на БАН,  предлагайки  морална подкрепа.

"Притеснявам се най-много за задържането  на нашите млади учени", казва Цветан Дачев,  учен от академичния Институт за  космически  и слънчево-земни изследвания  в София. "Те получават само € 175 [US $ 227]  на  месец, сума  недостатъчна за преживяване" . Миналата година над  670 учени са напуснали Академията, без да бъдат заменени  - 460 пенсионери и повечето от останалите са млади учени, които вече не виждат бъдеще там.

Нещата не са много по-добре в българските университети, чийто общ бюджет беше намален през 2010 година с 21 % в сравнение с 2009 г. до € 170 000 000. Големият и най-активен в научните изследвания  Софийски университет (СУ) - който сам генерира 30 % от научните статии и патенти в България  - трябва да се справи с 23% намаление в бюджета за 2009 г. до € 18 млн. евро. "Това създава напрежение между факултетите, които сега се борят за намалените  ресурси, и това не е приятно", казва Георги Вайсилов, химик от СУ. "Факултети като химическия и физическия се нуждаят от повече пари за обучение, но нашите приходи се основават на брой студенти, така че ние страдаме много." Вайсилов, както и повечето от колегите му, също е загрижен за закона, одобрен миналия месец, който  дава възможност на университетите да задават   свои собствени правила за академични назначения и не определя никакви насоки или научни критерии. 

Следователно, един университет може да реши да назначава професори само със  значителен брой силни публикации, казва той, докато друг  да реши, че  няколко незначителни публикации биха били достатъчни, отваряйки така вратата на връзкарството.

В същото време, агенцията  за финансиране на научни проекти на страната, Националният фонд за научни изследвания,  не обяви никакви нови  конкурси  през изминалата година, а финансирането на някои текущи проекти е спряно или намалено.  Не се очакват нови конкурси  и през тази година.

Тежка битка
До неотдавна учените в Румъния бяха в състояние на подобно отчаяние. През 2008 г. страната изпадна в рецесия, и нестабилното  коалиционно правителство намали бюджета за научни изследвания през 2009 г. с близо 50%. Но  следващата правителствена коалиция, която дойде на власт в края на 2009 година, взе различно решение: силно увеличеният  бюджет за тази година е близо до възстановяване на  разходите за научни изследвания до нивата от 2008 г. За разлика от България, Румъния продължава да укрепва своята инфраструктура за научни изследвания, като се използват структурните фондове на ЕС за регионално развитие.

От решаващо значение е, че страната въведе  законодателство, което  осигурява новото  финансиране да се изразходва  добре. Министърът на научните изследвания и  образованието Даниел Фунериу, бивш химик изследовател, прекарал по-голямата част от  съзнателния си  живот в чужбина, прокара обширен  и подробен  закон за образованието, който засяга почти всички аспекти на управлението на университетите, практиките за академични назначения, оценката и насоките за добра научна практика - пълна със санкции за академични простъпки - в съответствие с други европейски страни.

Законът изрично забранява връзкарски назначения, а също забранява  ректорите едновременно  да заемат  и други властови позиции, които могат да представляват конфликт на интереси, като например, да са членове  на Парламента. "Ако тези неща не се случваха, ние нямаше да ги запишем   в закона", казва Финериу.

Законопроектът срещна огромна съпротива в Парламента,  най-вече заради влиянието на няколко депутати, които са и   университетски ректори. Парламентарната комисия по образованието беше особено засегната от един параграф, в който  се посочва, че  първият тур на оценка на качеството на университетите трябва да се прави от чуждестранни учени. В крайна сметка правителството реши да наложи законопроекта в Парламента с  вот на доверие, заобикаляйки някои от парламентарните процедури, които  го блокираха. След като беше  одобрен от Конституционния съд на страната на 4 януари, законопроектът стана закон.

Сега правителството стартира схеми за въвеждане на  румънската  наука на международната сцена. През 2010 г. страната стана пълноправен член на ЦЕРН, Европейската организация за   ядрени изследвания  близо до Женева, Швейцария, и стана един от основателите на две големи европейски съоръжения:  инфраструктурата за свръхсилни лазерни полета (Extreme-light infrastructure), която ще развива най-интензивните  лазери в света,  за да изучава материята   при високи енергии, и на ускорителя на частици за антипротони и йонни  изследвания в Дармщат, Германия. Тази година то също така планира да стартира схема, която ще позволи на учени, работещи в чужбина,  да създават   паралелни лаборатории в Румъния. По този начин те биха могли да допринесат за науката в Румъния, без да рискуват да напуснат добрата си  работа на друго място, а  местният  персонал ще се възползва от по-здравата  връзка с международната наука.

Финериу казва, че е било трудно да се стигне до този етап, но сега той е оптимист за бъдещето на румънската наука. "Спечелването на тази битка беше по-трудно, отколкото всеки химичен синтез, който  съм направил", казва той.