http://www.nature.com/news/2011/110406/full/472019a.html

Българска агенция за финансиране е обвиненa в лошa практика

Бивш управител твърди, че усилията му за реформиране на Националния фонд за научни изследвания са били възпрепятствани.

Алисън Абът

Науката в България, и без това спъвана от липса на пари и противоречиви реформи на институциите от епохата на комунизма, е изправена пред нов неуспех. Основният и източник на пари в брой, българският национален Фонд "Научни изследвания (ФНИ), е обвинен в лошо управление - от своя бивш управител, Емил Хорозов. Разследване, поръчано от Хорозов, откри значителни нередности в работата на ФНИ на заявките през 2008 г. и 2009 г., включително чрез използване на неквалифицирани рецензенти, и подбрано пренебрегване на коментари на рецензенти, за да се облагодетелстват конкретни проекти.

Когато резюме на доклада на разследването беше публикувано онлайн през март, четири месеца след предаването на доклада в Министерството на образованието, младежта и науката, ядосаните български учени обвиниха министъра Сергей Игнатов, в прикриване на констатациите.

Игнатов, който стана министър през 2009 г., казва, че не е скривал доклада, и го е предал през декември 2010 г. на комисия в Министерството на финансите да прегледа твърденията за лошо управление на финансирането. "Такива сериозни обвинения изискват професионален анализ", казва той. "Очаквам да получа отговор в най-близко бъдеще."

Хорозов, известен математик в Софийския университет, е поискал разследването няколко седмици, след като става директор на ФНИ през януари 2010 година. Той установил, че много от решенията за финансиране на ФНИ, изглежда са вземани по един потаен начин. Така, че той натоварил работна група от осем независими учени да прегледа оценката и подбора на близо 2000 проекта, които са се конкурирали за дял от 250 милиона лева (181 милиона долара) през предходните две години. Комисията е изготвила подробен доклад през октомври 2010 г., предаден на министерството следващия месец.

В доклада се твърди, че много от 230 рецензенти, които са били избрани за оценка на проектите, не са имали научна степен или академична позиция. "Един професор по английски е рецензирал работа в областта на биохимията," казва Хорозов. На всеки един от проверяващите е било позволено да избере, кои от проектите той или тя ще оценява от целия списък, практика, която е нещо нечувано в агенциите за финансиране. Тъй като на рецензентите е плащано за всяка тяхна рецензия, Хорозов смята, че с тази система може да е било злоупотребявано от някои рецензенти, за да увеличат заплащането си. "Няколко оценители, включително и такива без никаква научна квалификация, са успели да рецензират 100-200 проекта в рамките на само два месеца."

Грешно разпределение

През 2009 г. около 200 проекта са одобрени за финансиране. В 82 случая, обаче, разследването установило, че един или повече от рецензиите не са били взети под внимание; ако те са били отчетени, всички, с изключение на три проекта, биха паднали под прага на финансиране. Въпреки, че не е незаконно, това със сигурност е лоша практика, казва Хорозов. Установено е, че около 50 рецензии, свързани с нефинсирани проекти, не са били взети предвид. Всички от тях дават по-високи резултати от средните стойности за проектите - ако бяха включени, 12 от проектите са щели да надвишат прага на финансиране. "Ако разпределението на парите е било направено на случаен принцип, то резултатите биха били по-справедливи", казва Хорозов, добавяйки, "България е бедна страна. Ако малкото пари отпуснати за изследванията бяха разпределени добре, с тях можеше да се свърши много добра работа. "

Разследването установи също, че в явен конфликт на интереси, някои от рецензентите са оценявали проекти на конкурентите си. Освен това, някои тематично несвързани, с ниска оценка предложения, са били обединявани, за да получат по-висока обща оценка, която е била използвана, за да се обоснове отпускането на пълно финансиране за всеки отделен проект. В доклада се твърди, че ФНИ е заплатил на една компания твърде високата цена от 186 000 лева за система за онлайн подаване на проекти, без да направи оферта, както законът изисква.

След като чакал повече от три месеца, за да получи отговор от страна на министерството, Хорозов подава оставка като директор на ФНИ на 23 февруари, заявявайки, че Игнатов е възпрепятствал и усилията му да предотврати по-нататъшна корупция в агенцията. Хорозов казва, че когато е станал управител, той е считал, че ще разполага с правомощия да реформира ФНИ, моделирайки структурата му по модел, използван от успешни европейски изследователски агенции за финансиране. Той е представил предложение за това на министъра през октомври 2010 г., но казва, че не е получил никакъв отговор. Игнатов заявява, че не е получил конкретно предложение, но, че при всички случаи неговото министерство е заето с много други реформи.

Преди две седмици, Хорозов публикува на своята уеб страница (вж. http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/de/horozov) резюме на разследването и описа съдържанието му в открити лекции в Софийския университет и в Българската академия на науките. На 24 март Гражданското движение за подкрепа на науката и образованието в България, една самоорганизирана група учени, излезе с декларация в подкрепа на Хорозов, и призова Игнатов да подаде оставка.

Павел Керчев, български докторант в Университета в Лийдс, Великобритания, казва, че скандалът не е изненадващ. "България е малко общество и учените отдавна са наясно, че ФНИ не работи правилно. Беше само въпрос на време някой да има смелостта да го изнесе публично."