2010: Science matters!!!

Изказвания на участниците на срещата на академиците и член-кореспондентите по покана на министър Сергей Игнатов - 10.01.2011 г.

Акад. Никола СЪБОТИНОВ:
Уважаеми г-н вицепремиер, уважаеми г-н министър на образованието, младежта и науката, преди всичко искам да благодаря за поканата за тази среща. Ние считаме, че отдавна трябваше да започне диалог между министерството и Българската академия на науките като водещ национален научноизследователски център, който диалог е подчинен преди всичко на развитието на българската наука в полза на българското общество. Тъй като казахте, че има различни проблеми, които могат да бъдат дискутирани, за нас ай-важният и приоритетен проблем преди всичко е състоянието на Българската академия на науките и нейното развитие. Разбира се, този проблем е подчинен на една стратегия за развитие на науката в България, една стратегия за развитие на икономиката на България.
 За да говорим за закон за организация на научните институции в България, е необходимо преди всичко да знаем каква е стратегията. Едва след като стратегията е ясна, можем да говорим за организация на научните изследвания. Така че тука нещата са малко недостатъчно логично подредени. На 7-ми, в петък, Събранието на академиците и член-кореспондентите проведе своето заседание, на което беше единодушно приета декларация. Тази декларация има преди всичко отношение към организацията в дейността на Българската академия на науките и промените, които се предвиждат на базата на внесения закон в парламента. За да бъда максимално точен, искам да ви прочета тази декларация, тя ще ви бъде дадена и официално. Тази декларация, повтарям, е на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките относно важния за нас проект за изменение и допълнение на Закона за БАН.  Чете декларацията:

ДЕКЛАРАЦИЯ

 на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките относно Проекта за изменение и допълнение на Закона за БАН

Членовете на Българската академия на науките от самото й създаване преди 141 години и досега са били дълбоко убедени, че нейната основна патриотична мисия и задължение е чрез научните изследвания да работят за духовното извисяване и материалното обогатяване на българския народ. Надяваме се, че българското правителство се ръководи от същите принципи и подбуди и като съмишленици при реализиране на посочената патриотична идея очакваме разбирателство и единодействие при промяната на законовата рамка за дейността на БАН.
  Академиците и член-кореспондентите сме дълбоко обезпокоени от внесения в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за БАН от народния представител Румен Стоилов и група народни представители. За нас този проект е напълно неприемлив, защото предвижда разрушаване на БАН, нарушава абсолютно необходимото за изпълнение на мисията на БАН единство на научните институти и общността на академиците и член-кореспондентите и отнема автономията на институцията, която съгласно международната оценка има висока ефективност на провежданите от нея научни изследвания.

  Според нас една промяна в Закона за БАН трябва да се основава на следните основни принципи:

БАН е единна и неделима национална автономна научна организация, която обединява академичните научни звена и общността на академиците и член-кореспондентите.
БАН е със статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Имуществото на БАН и на нейните академични звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, дялово участие в стопански организации и сдружения, патенти и др.
Осигуряване на участието на държавата в институционалното и проектно финансиране на науката и научните изследвания за нуждите на материалното и духовното развитие на страната и ефективното участие в европейските програми съгласно поетите ангажименти.

 Ние настояваме правителството да направи необходимото за бързото преодоляване на отчайващото финансово състояние на водещата научна организация в България – Българската академия на науките, а именно да получим за текущата бюджетна година крайно необходимото адекватно финансиране в рамките на бюджетната субсидия от 85 млн. лева, за да може пълноценно да изпълняваме своите задължения към държавата. Така поне отчасти ще се направи крачка към преодоляване на проблемите, в резултат на които учените и специалистите не получиха или получиха само частично заплати за месеците ноември и декември 2010 г. Институтите нямат средства за отопление и електроенергия и не могат да работят по стотиците национални и международни научни проекти. Следва да се подчертае, че от всички бюджетни организации в България само БАН е в това положение.
 Ние, академиците и член-кореспондентите на БАН, настояваме правителството на Република България да прояви необходимата мъдрост и да подкрепи БАН като представител на високото ниво на българската наука, което категорично е потвърдено от становищата и оценката на водещи европейски научно-изследователски центрове и академии, изпратени до ръководните български държавни институции през 2010 година. От Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН

 Тази декларация, уважаеми господа, официално ви се дава да знаете какво е становището на академиците и член-кореспондентите. То е единствено и само: прогрес в развитието на научните изследвания в полза на държавата. Българската академия на науките има високо ниво, което се оценява от всички европейски и световни научни организации. Една структура, която осигурява 60 % от научните изследвания в страната и научните публикации, 70 % от патентите, тя във всички случаи трябва да бъде съхранена, не разтурена и запазена, за да може да бъде полезна на държавата. Това е и мнението на европейските институции. Това е и нашето желание, за да бъдем полезни за развитието на страната. Въпреки тежките условия, в които се намираме, и вие го знаете много добре, Българската академия на науките показва своите възможности и за иновационните процеси, за които става дума тук. Вие добре знаете какво показахме в последно време, какви възможности демонстрира Българската академия на науките и в тази насока. Така че - напълно сме отворени, няма нито една задача, нито един проект, възложен от правителството на Република България, което учените от Българската академия на науките да не са изпълнили в полза на държавата. Затова ние считаме, че единственото добро, което може да се направи за нашата наука, е да се подпомогне Българската академия на науките в нейното развитие.
 От друга страна, искаме да ви уверим, че реформата, която правим в Българската академия на науките, е точно насочена в полза на българското общество. Благодаря ви за вниманието.

Акад. Благовест СЕНДОВ:
Много ме радва, че имаме такива млади министри, амбициозни и желаещи да обърнат света наопъки, но да го направят по-добър. Много е лошо, че всички тези неща получават политически оттенък и всичко това, което правите, господа министри, се обръща срещу вас като политици. Широко се е разпространило в България и между нас схващането, че това правителство иска да унищожи академията. Това нещо трябва да ви стресне. Ако сте политици, трябва да разберете, че това убеждение е страшно. Аз съм от хората, които не допущат, че това искате. Но това е обективната действителност. Ако вие това не съзнавате, значи... тука ще замълча. Затова, нека да сложим ръката на сърцето и да видим. Защото вие може да не го искате, но може да има хора, които го искат. И хора, които ще се радват, ако това стане. Затова, дайте да не се увъртаме, да не правим замашки, а да си кажем нещата така, както са.
 Българската академия на науките има нужда от реформа. Аз не смятам, че тази реформа, която беше направена, е достатъчна. Тя беше направена в правилна посока след международна оценка и така нататък, но пресата, в която беше поставена Българската академия на науките, отклони тази реформа към съкращения, към намаление на разходи и това, като че ли, беше целта. А целта на реформата в Българската академия на науките трябва да бъде тя да стане по-силна. Г-н Дянков, навремето, когато говорихме с Вас, аз Ви казах: ако Вие не смятате да давате пари за наука, няма какво да говорим. Вие ми казахте, че България е европейска страна и тя трябва да дава пари за наука. Вие сега смятате, че напразно ги давате тези пари, имате такова усещане. Всеки има право на мнение. И аз съм съгласен, че не всички пари отиват там, където трябва. Обаче не може да сложите Българската академия на науките на колене, не може да направите хората за посмешище и да искате тези хора да оживеят. В крайна сметка, българската наука не е за ден и за два. Затова, много Ви моля, непременно - това е conditio sine qua non, да кажем нещо наукообразно. Този законопроект, който е внесен, е действително ужасен. Това е законопроект на хора, които нищо не разбират от това какво трябва да стане с българската наука. Затова, много ви моля, имате тази възможност, този законопроект трябва да бъде спрян. И трябва Министерството на образованието, младежта, спорта и науката - неслучайно науката е накрая, а би трябвало да бъде на първо място, трябва да бъде наука, образование и така нататък, но ще има и други правителства...
 Моят апел към вас е: млади хора, не мислете, че всичко може да стане само със знание. Трябва и мъдрост. Вие знаете много, видяли сте много, но мъдростта е нещо, което идва с годините. Не правете неща, които не могат да се поправят след това.
 Българската академия на науките не е в добра кондиция. В Българската академия на науките трябва да се направят много реформи. Съгласен съм с това, което каза министър Игнатов - корпусът на академиците и член-кореспондентите е отстранен от работата на академията в момента. И аз ще ви кажа защо. Тука има хора, които са правили сегашния закон. Защото, веднага след като започнаха така наречените промени, имаше повик всички звания на академици и член-кореспонденти да бъдат отнети. Както стана в Чехия. Ние тогава направихме този компромис да дръпнем настрани академичния корпус, за да го запазим. Защото, представете си, ако тогава бяха отнети всички степени и звания и в тези бурни времена започнеха избори на академици и член-кореспонденти, с какви хора щяхте да се срещате тук. А за някои може би в някои отношения щеше да бъде по-добре, защото можеше академията да се закрие, без никой да гъкне. Но сега това нещо мина, време е този корпус да си дойде на мястото, време е държавата да влезе в управлението на институтите на Българската академия на науките. Как трябва да стане това нещо е въпрос не толкова лесен. Той трябва да бъде обмислен, тези институти са институти на България, българският данъкоплатец дава пари за тези институти. И Вие сте напълно прав да знаете къде отиват тези пари.
 Моето мнение е, че в Българската академия на науките трябва драстични промени да се направят. И това може да стане само с помощта на държавата. Но не като се прокара един законопроект, който закрива академията по същество. И аз смятам, че ако има някаква полза от тази среща, тя е да си кажем нещата такива, каквито са. Аз не съм доволен, тука ръководството на академията ме гледа малко накриво - не малко, а много. В разни вестници пишат за мене, че съм предател на академията. Но аз искам да видим нещата такива, каквито са. Не може Българската академия на науките да живее в тази преса, в тази обида. Вие казахте нещо за нас, академиците, не се извинихте. Е, на младите хора трябва да се прощава, те трябва да се научат да говорят. Но, когато става въпрос, че Вие сте министър на финансите и с един замах може да отрежете това старо дърво, което е живяло 141 години, ние тука чувстваме своята отговорност пред България. Защото сме наследници на хора, които са създали това уникално нещо. Първият принцип, който беше казан в декларацията: не може да се отделя корпусът на академиците и член-кореспондентите от институтите. Те са общо нещо. Този корпус обаче не може да бъде оперативно управляващ орган на академията. Оперативното управление трябва да бъде с участието на държавата. Още веднъж казвам: какво трябва да бъде това участие, как трябва да бъде, трябва добре да се помисли и да се намери най-доброто решение. Но така да се замахне с един закон - и то не закон, а изменение и допълнение на закон!
 Аз имам някакво отношение към законодателството, но - прощавайте, не може да се изменя закон по същество, цялата му същност да се измени и да се каже, че това е изменение и допълнение. Това е нов закон. Академията трябва да има нов закон. В този закон трябва да влязат: отварянето на академията към висшите учебни заведения, в България не може да има качествено висше учебно заведение без висока наука. Трябва Българската академия на науките и институтите й да станат център, в който всички професори от България могат да отиват на... В институтите на Българската академия на науките трябва постдок. Постдокторите са най-фертилните учени, те трябва да имат възможност година-две след защитата на докторската си дисертация да прекарат в институтите на Българската академия на науките. Всичко това може да стане, може да стане приказно! Но днес Българската академия на науките е на колене. Вие трябва да се отзовете на повика на академиците и член-кореспондентите да спасите българските учени от униженията, които изтърпяват. И трябва да се намерят 10 ли 15 ли милиона допълнителни и да се дадат на Българската академия на науките, за да не мръзнат тези момчета и момичета. Е, ако действително желаете да направите нещо добро, а аз съм сигурен, че искате да направите нещо добро, но човек, когато иска да направи добро, прави точно обратното. Затова, г-н Дянков, уважавам Вашето самочувствие. Вие сте живяли в една държава, в която нещата стоят другояче. Вие казвате, че наука се прави в университетите. Частично сте прав. Вярно е, че от университетите са най-много нобеловите лауреати. Това е така, защото университетите си получават парите за това, че преподават и могат да следват своето любопитство в науката. За това нещо фактически държавата не плаща много. Затова там са най-добрите открития. Платените поети, платените художници не са толкова известни. Неплатените поети остават в историята. И неплатените учени остават в историята. Но науката е най-силният фактор за развитието на икономиката. Аз знам, че Световната банка смята, че малките страни не трябва да развиват наука. Защото не е ефективна. Но помислете, че малките страни имат национална гордост. И те не могат да се лишат нито от шампиони по футбол, нито по тенис, нито от нещо друго. Затова ние трябва да си помислим и за собствената наука. Аз се надявам, че в най-скоро време вие ще изтеглите този законопроект (ако не го изтеглите, значи това събрание е било излишно). И ще направите така, че той да бъде забавен, преработен и тогава внесен.

Акад. Кирил БОЯНОВ:
Уважаеми г-н вицепремиер, уважаеми министър Игнатов, уважаеми колеги. Аз съм редови член на академията, така че старши-академиците могат да говорят по-свободно, аз малко така трябва да пазя внимателно изказванията си - спомняте си случая с атовете. Но някак си обстановката ми се иска да бъде малко разведрена в един вид на диалог. Минавайки край разни магазини, видях, че има много хубави лули, помислих си дали да не купя една лула - да изпушим лулата на мира. После реших, че на тази инициатива може да се погледне по-лошо. Мислех си за наргиле, но тогава трябват две наргилета, и се отказах от тази идея. Но ние сме се събрали, това са българските учени и ние имаме сега визия да се видим с нашите министри. Те са си български министри, те също са наши министри.
 Аз няма да повтарям това, което каза акад. Сендов. Искам да се спра на някои по-частни въпроси, които може би ще дадат представа. Дискутирахме в една от групите, преди да дойдем тука, въпросът за развитието на закона. Действително, общо е мнението, че целостта на академията трябва да се запази. Но това, че държавата трябва да се намеси, е абсолютно необходимо. Каква ще бъде формата. Аз предпочитам настоятелство, което оперативно да управлява. За мене това е едно важно нещо. Няма да влизам в други подробности, искам да кажа, че задължително в това настоятелство трябва да влизат представители на министерството на образованието, на министерството на финансите, на министерствата на екологията, здравеопазването, регионалното развитие, на университетите, на бизнеса. Към това настоятелството има огромни задачи, аз ще изброя само някои. Ние тук постоянно говорим за стратегия. Трябва да кажа, че първото, от което трябва да почнем, това е научната инфраструктура на България. Ние в момента нямаме изградена научна инфраструктура. Какво разбирам под научна структура? На най-долното ниво съществува една комуникационна мрежа. В момента България е вързана на европейската комуникационна мрежа. Но този възел не работи адекватно. И ще ви кажа защо. Възелът се намира в институт на БАН, ние плащаме ток, режийни, поддръжка. Апаратурата е купена по европейски проекти, с пари на Българската академия на науките, респективно - на института; с пари на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии; с пари на Министерството на образованието, младежта и науката. И става следното. Една част се плащат като разходи за експлоатация и поддържане, обаче ние сега чакаме г-н Игнатов (и това не е тайна, защото министърът на финансите е тука) той да ни плати членския внос за европейската мрежа. Така че тази задача е комплексна задача. Настоятелството може да я реши. Дори колегите от европейската мрежа се обаждат с молба: помолете г-н министъра да плати. Молим се, ако трябва и на черква ще отидем, но се надяваме да плати. Аз знам сумата, обаче няма да я съобщавам. Да, 300 000 е. Както виждате, ако имаше едно настоятелство, този въпрос щеше да бъде много добре решен. Нещо повече. Трябва да ви кажа, че за да се подобри информационната инфраструктура, това е най-долното ниво, са необходими още малко средства. Може би горе-долу колкото средствата за един километър магистрала. Аз съм сигурен, че ако в това настоятелство присъства министър Плевнелиев, ще ги намери тези средства за един или два километра магистрала. Той строи 300-400 км, та няма да построи още един или два! И ще имаме съвременна мрежа. Тази мрежа сега изостава от Европа с 30 до 40 пъти. А 2009 г. комисар Верн каза, че целта на Европа е да я издигне още 10 пъти по-голяма. Значи тогава ние ще изоставаме 300 пъти. Така че това е една от първите стъпки. Може би министър Дянков ги знае тези работи, но все пак аз исках да го подчертая това.
 Втората стъпка към тази инфраструктура е вече с каква технология ще се изгражда науката. Вече се спираме на ГРИД технологии, центърът ГРИД се намира също в института на БАН, но има още няколко центъра в България - това е ядреният институт, института по органична химия, Софийският университет, Техническият университет. Т.е. ние имаме един следващ етап в тази мрежа. Но общо взето в технологиите имаме около 500 работещи професора, а например ЦЕРН има около 20 000, гърците имат 10 000, румънците имат 10 000. Е, по-зле от нас са албанците и македонците. Това е единият вид технологии, няма да се спирам. Вторият вид, това са суперкомпютърните технологии. Също настоятелството ще реши - на какво ще с опираме, на ГРЕД или на суперкомпютри. Целият български народ разбира както от футбол, така и от суперкомпютри напоследък. Това ще го реши именно един такъв орган. В Европа съществуват и двата начина на структура - и ГРЕД технологии, и суперкомпютри, и разбира се тука говорим за дигитални библиотеки. Така че това е управлението, което ние очакваме. Естествено, тук е следващият въпрос към министъра. за да направим структура, без финансово обвързване тази стратегия няма да проработи. Всички тези неща са свързани. Очаква се първо да има организация и след това да имаме стратегия.
 Две думи за университетите и за науката. Според мен, не точно и недобре е поставен въпросът. Науката се прави от тези, които могат да я правят. А естествено че връзката с университетите, това е една кръвоносна система. От университетите идва млада свежа кръв, след което се връща един опит, едно знание. Ние сме длъжни това нещо да го направим. Мога да кажа, че от 30-те ми завършили аспиранта, 15 са се върнали обратно в университетите като доценти, професори - не само в България, а по целия свят. Накрая, ще ви дам това, което см написал. И акад. Сендов каза, че Събранието на академиците и член-кореспондентите трябва да е един консултативен орган, една връзка с настоятелството, една връзка с институтите. Т.е. има една затворена система, която ще ни позволи ефективно планиране. И накрая, трябва ни да пазим сивото вещество. Сивото вещество - това е, което е ценно за България, то няма някакъв параметър, въпросът е то да се увеличава. С увеличаването на сивото вещество ще се увеличат може би и капиталите у нас. Спомням си на една среща в Хелзинки президентът на "Нокиа" каза: обиколил съм целия свят, най-добре се живее в Хавай, в Хавайските острови. Но, казва, капиталите са в Калифорния, защото там са мозъците. Така че, ако успеем да направим критична маса от сиво вещество, това може да донесе и капитали тука. В това отношение на мене ми се струва, че и г-н вицепремиерът, и министър Игнатов работят в правилна посока. Бързият влак пътува за Европа, дядо Йоцо ни гледа. Благодаря ви.

Чл.-кор. Димитър БУЧКОВ:
Уважаеми г-н министър, уважаеми колега Игнатов. Неслучайно го подчертавам. Все пак, за обществеността, а и за нашата колегия напоследък не съм много известен. И тъй като съм от групата на феодалните старци, въпреки че не ми е присъщо, да се опиша малко какъв съм и какъв съм бил. Да знаете защо говоря така. Само едно искам да спомена. Аз като феодален старец след 90-та година досега моя технология, мои технологични съоръжения са продадени и се продават в момента - от Съединените щати, Канада, Мексико, европейските страни, Израел, до Индия и Индонезия. Досега са продадени 32 инсталации със средна стойност до 150 000 долара в Стокхолм. Така че не говоря от името на някои многознаещи експерти и философи. Съжалявам много, че трябваше да се самохарактеризирам.
 Колега Игнатов, Вие отначало казахте: аз не съм имал дори помисли за разтуряне на БАН. Потвърдихте, че това важи и за Вашите колеги. Акад. Сендов, с когото отдавна се познаваме, за пръв път го виждам толкова емоционално заангажиран. Това не е случайно. Той каза, че независимо от Вашите помисли и разсъждения, че не трябва да се разтуря академията, в обществеността и между нас има усещане, че ще се разтури академията. Обаче аз отивам по-нататък - не само усещане, а има аргументи и факти. Какъв по-силен аргумент от проекта на закона, който на практика ликвидира академията? Правителството, без да го декларира, по някакъв заобиколен начин стои зад него, щом не го опровергава или подобрява. Какъв по-силен аргумент, колегата Сендов много ясно го формулира: чрез парите, чрез финансите вие поставяте академията на колене. Академията не може да си плаща текущите разходи, не само това - но и заплатите. И никакви оправдания не могат да бъдат в изложението на министъра Дянков - ще го нарека и него колега, тъй като има претенции, че е научен работник и известен икономист и финансист в света. Тогава той би трябвало да ни разбира, ако има такава претенция. Така че, не е въпросът до усещане, а до реални аргументи, факти и действия. Повече по този въпрос няма да говоря.
 Но обикновено при обсъждането на документи от такъв характер като стратегията за развитие на науката, както и при предишните два варианта на Вашия предшественик, така и сега, дискусиите започват и се концентрират - а това е обективно оправдано, такъв е манталитетът и на учените - всеки да вижда своето место в тази стратегия като проблематика, като научна област. И започва обикновено с това, което претендира колегата Кирил Боянов - с научната инфраструктура. Но, колега Боянов, не знам дали сте били свидетел, познавате ли, участвали ли сте в постановление на Министерския съвет от септември миналата година, където се излага концепцията за научните инфраструктури два вида - централизирани и разпръснати териториално (неслучайно го казвам). Където са дадени организациите, които трябва да участват в изграждането на научните инфраструктури, всички университети и БАН. И това е постановление харесано от Вас. И какво? Където дори са предвидени и някакви ресурси, защо ги нямате тези ресурси? За Вашия проект има ресурси. Хора, които имат съответната научна структура. И на всички научни структури се явява ръководител министерството на образованието. Е, га ти компетенциите, извинявайте за този израз! А смятате, че настоятелство ще ви оправи? Друг път, както казват в народа. Това постановление е документ, задължителен, когато се формира бюджетът. Поне тези 15 инфраструктури, предвидени там, да ги включат, защо ги няма?
 И последно, чухте министър Дянков, т.е. колегата Дянков: нямате план. Дайте да се разберем за какво става въпрос. План. Непрекъснато се повтаря от Вас, колега Игнатов: "Финансовият мениджмънт не е добър в БАН". Защо се концентрирате толкова на финансовия мениджмънт? Дейността на една научна организация не е мениджмънт, това е логистика! Първо, докажете, че досегашният финансов мениджмънт е бил лош. А как се доказва? Не даваш парите, които трябват, изобщо не работи организацията, пък дори план да се направи с какво ще финансираме? И да го утвърдите вие, след това като не давате пари!? Но най-същественото. Аз съм писал бележки по старата стратегия, имам този навик, като ме предизвикат, веднага сядам вечер да правя бележки. Два са начините за финансиране на науката, откакто има университети, наука и центрове - преди, сега и за в бъдеще. Това са каналите институционално финансиране и конкурсно или програмно, целево финансиране, както искате го наречете. Институционалното финансиране гарантира минимума от средства, за да може да съществува една научна структура, независимо каква - ежедневни битови разходи, заплати и т.н. Плюс още малко средства, които дават възможност на научните работници, както каза колегата Сендов, да си задоволяват любопитството. И именно при задоволяване на това любопитство се раждат новите неща. И за да не бъда голословен, тук са господата физици, тъй като и аз имам отношение към материалознанието, кажете ми - някое революционно откритие, звезди на небето, което да не е родено на базата на любопитството и непроектно, нецелево финансиране. Абе, полупроводниковите хетероструктури, които са много важни, това какво беше? Нобеловият лауреат Алфьоров, получил наградата за разработването им, какво казва по този повод: "Аз, когато предложих, споделих с колегите си да създаде полупроводници от гъвкав тип, не само ръководството, а и моите колеги казаха: невъзможно, излишно. И аз, благодарение на моето любопитство ги създадох" Защото му е осигурена работа, заплата и малко пари за задоволяване на любопитството, той ги създаде и получи нобелова награда за полупроводникови хетерогенни структури, които сега стоят в джиесемите, в лаптопите, във всичко, което става в електрониката". Така ли е, г-н председател?
 Съществува т.нар. проектно, конкурсно финансиране. Това са парите на държавата, концентрирани в Националния научен фонд - от бюджетите на министерствата, на ведомствата и евентуално парите, които отделя бизнесът. Така че, колега Игнатов, говорите, че няма план академията, не изпълнява държавни поръчки. Тя има претенции, че ги изпълнява, но доказателствата вие не ги приемате. Ако вие не давате пари, какво може да се изпълни. Това са пари, с които държавата управлява науката на базата на приоритетите, които има държавата. Националният научен фонд формулира приоритети, значи са държавни научни приоритети. И когато се печели конкурс, какво изпълняваме - държавни поръчки. Откъде накъде ние ще формулираме сами държавните поръчки? Този фонд е във вашите ръце. А към министерството на икономиката, знаете ли колко пари има там? Така че, няма защо да говорим клишета на разни икономисти, експерти по всичко. Такива експерти по финансите ще ми управляват финансите на институтите! Благодаря.

Акад. Иван ЮХНОВСКИ:
Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, аз не съм любител на поезията. Не обичам подробните работи, защото вечерно време си обмислям какво ще правя на другия ден и на другия ден не обмислям, а започвам да действам по плана, който съм направил. Аз имам чувството, че ние започваме така кротко и нормално да се отклоняваме от генералните въпроси, които са ни събрали тука. Аз благодаря за поканата. Но ние не знаехме точно какво ще говорим за стратегията - стратегията я няма; аз очаквах да има поне начала на стратегията, принципи, които се постарахме да запишем пък в нашата декларация, тъй като се готвехме отговорно за тази важна за нас среща. Защо, ще ви кажа. Защото това е първата среща между учени на БАН в този формат с техния министър, с министъра на науката. Защо не сме се срещали досега? Всички ние знаем защо. А се казва, че ние живеем във време на управление, когато диалогичността е основата. Е, досега нямаше диалог. Сега слава Богу има и нещо можем да кажем в този формат и от време, който страшно ограничава и пречи.
 По отношение на актуалните проблеми. Когато я има стратегията, тогава ще я обсъждаме. Сега стратегия няма и няма нужда да си губим времето с това. По-скъпо ни е времето за решаване на актуалните проблеми. Какви са те? Много просто и ясно. Първият проблем е със закона на Румен Стоилов, който всъщност е Ваш закон, а Стоилов е само преносител, и ние това го знаем и той, човекът, за нищо не е отговорен. Направил е, каквото са му поискали. Този закон и актуалното състояние на академията в момента, от който не можем да се откъснем на ни една йота, защото това е умиране. В момента. Все едно да говорим за плажа и как ще се печем през лятото, когато имаме кървяща смъртоносна рана в тялото. Къде ще бягаме за това нещо? Какви общи приказки могат да бъдат оправдани при това положение? По отношение на закона конкретно. Този закон е закон за убийството на академията с пълната отговорност на това, което казвам и което споделят всички мои колеги. Това е убийство. Няма да има след това академия. Ще има една табела, която може би ще остане, и нищо повече. От всичко, което академията е съградила в течение на 141 години. А от 80 години създава тя по своя инициатива, преценка, научни институти, научни школи и ги развива. Няма да ги има в академията, а ще отидат някъде си, точно не знаем къде. Това е недопустимо. Това се нарича в народа "развали къща, направи колиба". По-точен случай от това не съм виждал много отдавна. Това по никакъв начин не може да става.
 Второ, с този проектозакон се нарушава и Конституцията. В чл. 23 на Конституцията си пише ясно и категорично: "Държавата осигурява свободното развитие на образованието, културата и науката и ги подпомага". Е, че това ли е свободното развитие на науката, което ни очаква, след като ликвидираме академията и пратим не знам къде в битието институти, които - обърнете внимание пак - тя ги е създала. Създали са ги нашите колеги предшественици, а и сега живи хора, които са ги изградили със страшни усилия, събрали са научни колективи, развили са ги, добили са известност в чужбина. Ето, много ми беше приятно завчера да науча, че по време на Нобеловата лекция на последния нобелов лауреат Едуардс - на слайдовете, които той по време на Нобеловата с лекция показва, показва Института на БАН по биология и имунология на размножаването, начело с акад. Братанов, като свой предшественик в това, което е създал в областта на приложната медицина. Това стана миналата седмица, новините са директно от Стокхолм. Ето как се е създавала академията. Сега няма да я има. Развали къща. В този случай ще кажа нещо повече - това не е къща, това е храм. Така са го наричали нашите предшественици, с които ни свързва континюитет абсолютен, в юридическия и моралния смисъл. За разлика от другите академии в Европа. Защото те са имали едно прекъсване и възстановяване н дейността си с декрети на правителства, избиране на членове на академията с посочване, без този избор, който при нас 141 години не е прекъсвал. Това е от огромно морално и юридическо, обърнете внимание, значение. Който знае думата правоприемство, разбира и юридическия смисъл, дълбокия смисъл на това.
 Та така - децата, които сме създали, ще бъдат отрязани от академията и ще бъдат пратени някъде. А ние ще се мумифицираме. Ще даваме съвети. Така коментирам закона.                     Имам един въпрос и ще Ви моля да ми отговорите, г-н министър. Защо се събираме днес по тези въпроси, а не се събрахме преди - тогава, когато подготвихте този проектозакон, да ни го покажете във вид на текст и ние да го обсъдим? Защо го занесохте в парламента, а днес се събираме пост фактум? Аз нямам отговор на този въпрос. Но Ви моля да ми отговорите.
 Във връзка с този закон има едно единствено разумно действие. И тук акад. Сендов го каза. При положение, че 7400 души световни учени са се подписали във виртуалната подписка в защита на академията досега (те отиват към 8000), от тях 8 нобелови лауреати; 500 български учени, работещи по целия свят, също са се подписали; от работодателските организации само една не е подкрепила БАН, другите са я подкрепили; синдикатите, представени на национално равнище, също са подкрепили; десетки престижни международни организации са написали изчерпателни и хубави писма в подкрепа на академията. Срещу всичко това ли трябва този закон да остане? Това няма ли значение? В парламента чух от един депутат, по време на нашите разговори около закона - когато му изброявам тези факти (а тогава цифрите бяха по-малко и по-скромни), той казва: "Аз не се интересувам от това какво мисли Европа (представете си!), аз съм патриот". Не измислям. Как не се интересуваме от това какво мисли Европа за нас! Че това е срам! Това, което става. Ето, знам, че в скоро време в сп. "Нейчър", което е познато в целия научен свят, ще излезе статия, посветена на трагедията, която преживяваме. Ние преживяваме трагедия. Единствения съвет, който най-искрено Ви отправям, г-н министър, е: както го дадохте този законопроект на г-н Румен Стоилов, преди да е станало късно, имате тази възможност, нямате решение на Министерския съвет да стои зад този законопроект, да го изтеглите от Народното събрание. И тогава да започнем дискусия по това какви законодателни промени трябва да се направят в Закона за БАН. Тогава нещата ще се нормализират. В противния случай ще бягаме от този въпрос, ще си противостоим, а ние искаме да бъдете Вие нашият министър на науката. Държим Вие да бъдете. На Вашето място е седял Иван Вазов, проф. Иван Шишманов и още една купчина достойни българи, които са били министри на просветата. Ние искаме Вие да бъдете такъв. Защо? Защото министърът на науката се грижи за науката, защитава я, покровителства я. А не само да остане, както в законите на БАН до ден днешен четем: "БАН се намира под висшето покровителство на княз Александър Батенберг" (тогава БКД). Втори устав: "БАН се намира под покровителството на Негово царско Величество Фердинанд І". Следващото: "Под покровителството на Борис І". Ами, ние искаме да имаме някакъв еквивалент! Това е нормално и мисля, че го заслужаваме. Това е по отношение на Закона за БАН. И това е най-злободневният проблем.
 След него обаче стои проблемът с финансирането. Няма какво да си говорим за някакво бъдеще, когато настоящето е умиране. Макар и да повтарям текстовете, които се и прочетоха тук, обръщам внимание - няма нито една бюджетна организация в страната, която да е изпаднала в положение да не може да изплаща заплати. Само БАН. Проверихме специално. Няма организация, в която да няма пари за отопление и осветление, за библиотека - втората по размер в страната и първата от публичните библиотеки по история. Това е първата библиотека - на БАН, 1869 г. Другите са по-късни - и Народната библиотека, и тази на Университета. Ето този въпрос трябва да решаваме. Това ни убива. Ние ще си излезем от тук и ще отидем в институтите. И там - какво? Студ и хора, които треперят. Какво ще стане с тях? Като разпилеем този научен потенциал, като ги обезверим, какво хубаво ще направим? Трябва да спасим положението. Някои наричат това "статукво". Ама това статукво е непоносимо.
 И още един въпрос ще си позволя да обсъдя. Това е въпросът за ефективността на научните изследвания. Много проста работа, между другото. Г-н министърът на финансите често употребява този израз и негови сътрудници, които се явяват по телевизията, много говорят за ниската ефективност на науката в България и ниската ефективност, естествено, на БАН. Обаче всички ние знаем, че съществува науката наукометрия, в която има основни положения и която се старае да преодолее обективните трудности при оценката, стойността и ползата от научните изследвания. Това е доказано отдавна, че е трудно. Започва се с това: за дадената страна или институция брой реферирани статии в международни списания - показател номер 1, Вървя по Зелената книга на Европейската комисия. Второ патенти, трето проекти и други някакви работи. Какво обаче е ефективност? Много ми е неприятно да напомням на икономисти с такава известност какво е ефективност. В този случай направих и сериозни консултации. Това означава по първия показател колко научни труда на световно ниво (попаднали в данните на "Томпсън") си произвел за единица пари. Да, не сме произвели много. Но като се раздели на инвестицията, която я осигурява, се получава нещо поразително - че нашата производителност е три и половина-четири пъти по-висока от средната в Европа. Същото се отнася до патентите. По същия начин нашата ефективност е по-голяма. Ако икономисти ще се изказват за науката, би трябвало да отчитат тези елементарни факти.
 Към това да добавя и представянето. Аз лично с технологичните разработки, които съм направил, съм си платил за 400 години напред заплатата. Това е напълно доказуемо. Тук в залата седят хора, които имат икономическа ефективност от техните разработки в размер на 320 до 350 милиона лева. Виждам и други лица, които са направили в други области - не в промишлеността, а в стопанския и другия живот, огромни приноси, които не могат да бъдат изчислени в пари. Така че, да се говори, че ние сме само фундаментални, че ние не сме полезни и прочее, просто не върви. Държа да отбележа с огорчение, че в това отношение нито фактите се знаят, а се преценява академията, нито правилно се интерпретира. И от това следва едно дълбоко неуважение, което аз ще кажа, че ни засяга и не е отминало досега. И нас, и нашите по-млади колеги, и ни принизява. С това нещо, г-н министър, с необоснованите нападки, подчертавам - необосновани нападки срещу академията, ще ви моля по всякакви начини, които зависят от Вас, да се прекрати. Това не е предпоставка за диалога, за който Вие говорите днес.

 ...

 Реплика към думи на министър Игнатов, че лош мениджмънт е причина да замръзват прозорците на Етнографския музей и той да няма приходи и да има мизерни заплати, защото музеят е бизнес-начинание: Не сте прав, г-н министър. Липсва държавната политика в подкрепа на научните институти и музеи. Няма музей в България, който да се самоиздържа. Всичките получават бюджет. И въпросът е в това дали стига бюджетът за заплати, или не стига. И ние говорим точно така. Ние не искаме огромни цифри. Ние искаме елементарното, за да продължим работата, защото, работейки по международни проекти и по тези по фонда, който Вие добре управлявате, сигурен съм, ние си изкарваме парите за наука. Ние не искаме много пари, ние искаме много малко пари. Какъв мениджмънт ще прави, когато той трябва да прави експозиции и - обърнете внимание, Вие говорите за мениджмънт, а защо не кажете колко експозиции е сменил, колко участие музеят има в чужбина, във Виена и така нататък и какво е направил. Това е за нас. В минимум, в тежки условия постигнати съществени резултати. Дайте да не подменяме нещата. Никой не може да подмени парата и лева. Начини, измислени за това, няма.

Чл.-кор. Иван АНГЕЛОВ:
Понеже преждеговорившите въведоха някакъв ред всеки да се представя, аз с милиони не мога да изразя какво съм допринесъл, но ще разкажа за 15-ина секунди една случка от моя живот. на 30 април 1985 г. в дома на учените край Варна имаше национална конференция за развитото социалистическо общество. След като си прочетох писания доклад, накрая се отклоних и казах: "Необходими са радикални икономически реформи. Ако те не бъдат предприети, съдбата на социализма като икономическа и политическа система е под въпрос". Това бе потвърдено в статия във в. "Труд" на 30 септември 1985 г. Всички сме на възраст, в която знаем какво тогава можеше и не можеше д се говори и какво означаваше да се говори така.  Подкрепям напълно декларацията, която нашият председател акад. Съботинов прочете. Подкрепям, г-н министър, и Вашето предложение за редовни срещи, примерно веднъж на три месеца в бъдеще, и съжалявам, че това не беше направено досега. Очаквах, според текста на поканата, че Вие ще ни направите макар и някакво кратко изложение по стратегията за науката. Даже вчера приятел ми донесе вестника, който вашето министерство издава - "Аз Буки", в който пише: "Министър Игнатов представя стратегия н науката, академици обсъждат развитието на БАН". Така че, ние очаквахме, като не стана, чакаме кога ще стане. Миналата година, мисля че през месец май, министър-председателят каза, че няма да допусне и една тухличка да бъде отнета от академията. Това добре, но всичко, което става след това и главно това, което ние поне на повърхността виждаме като действия от името на Дянков и от Ваше име, посяга на едни много по-ценни тухли - не онези, които се пекат и с които се правят сгради, а на учените в БАН. разрушава се граденият от десетилетия научен потенциал на академията. Най-добрите учени - това са истинските тухли на академията, напускат поради мизерното заплащане. И понеже Вие преди малко засегнахте темата с докторантите - няма да има докторанти и няма да има млади учени поради мизерното заплащане. В нашия институт - икономическия, редовно се провалят конкурси поради липса на кандидати. Аз не мога да ги упрекна тези хора. Вие, и по-точно г-н Дянков - той унищожава Българската академия на науките чрез финансово задушаване. Той дори публично го заяви това - чрез една бавна, мъчителна смърт. Разбира се, Вие няма да го кажете открито, Вие и сега го опровергавате, но важното е не какво казвате, а какво правите.
 Аз съм бил във високите коридори на властта и знам, че в политиката най-често едно се приказва, друго се прави. Това, което правите, означава финансово постепенно мъчително унищожаване на академията. Вземам един аспект от закона, който Вас пряко Ви засяга - какви са новите правомощия на министъра на науката според този проектозакон. Вие ще създавате и закриване институтите на БАН; ще определяте тяхното финансиране; ще назначавате директорите; ще определяте състава на научните съвети по предложение на директорите (ужас! директорът ще предлага състава на научните съвети); ще утвърждавате правилника за работа на институтите; утвърждавате научните планове на институтите; приемате или отхвърляте отчетите за тяхната работа. Институтите на БАН никога не са били под такъв административен ботуш, какъвто проектозаконът им отрежда. Дори в най-тоталитарните времена и дори по време на война.  Давате ли си сметка, г-н Игнатов, в какво тресавище навлизате или ви бутат да навлезете? Това е физически непосилно за който и да е министър на науката, за човешко същество, и с вашите помощници чиновници. Ще ви бъде нужен нов апарат от много голям брой съветници по проблематиката на всеки институт - с огромни рискове при техния бърз подбор, който трябва да стане през близките месеци. Този апарат ще бъде вероятно по-голям и по-неопитен от сегашното омразно за някои централно управление на БАН. Ще настъпи хаос, произвол, бавене на важни решения, субективизъм, корупция. Вие сте били ректор на университет, кажете ми - възможно ли е да функционира университет без ректорат, само с факултети. бил съм по света, 12 и половина години съм бил в ООН и познавам практиката в света. Същото важи и за БАН. Не е възможно без един ограничен апарат на централното управление. Ако институтите започнат да създават свой апарат за някои административни дейности, сумарно той ще превишава няколко пъти сегашното централно управление.
 Какво ще стане след половин, максимум една година? Убеден съм, че Вие и г-н Дянков и сега знаете, че описаната управленска схема, когато Вие се натоварвате със свръхчовешки дейности, тази система няма да може да работи. И навярно след 5-6 месеца ще се откажете от нея и ще разпръснете институтите по министерства и по университети. Така ще възникнат нови източници на конфликти, ще настъпи още по-голям парализ. Но премълчавате, защото искате да поднасяте плановете си на час по лъжичка. За да бъдат преглътнати по-лесно, понеже са горчиви.
 Аз не разбирам много от право, но говорих с мои приятели, които са най-компетентните български юристи. Те ми казват, че проектозаконът е под всякаква критика от правна гледна точка. Това отново ще злепостави и Вас лично, г-н министър, и правителството, и народното събрание. И най-вероятно, ще се стигне отново до Конституционния съд.
 Накрая искам да ви напомня нещо, което се е случило навремето между Хрушчов и тогавашния председател на Съветската академия на науките акад. Курчатов (всъщност, става дума за акад. Келдиш). Тогава е имало някакви планове за разтурване или рязко свиване на академията. и той казва на Хрушчов: "Цар Петър І влиза в историята на Русия като създател на академията, а вие, ако искате да влезнете в историята като разрушител, моля, действайте!" И Хрушчов се е отказал. Моля Ви, г-н министър, опитайте се да направите всичко да не влезете в нашата история с това име!
 Г-н Стоичков май че го няма, аз него исках да помоля, но сега отправям молбата си към Вас: оттеглете този закон и го поставете на ново обсъждане и едва тогава - внасяне в парламента!

 Чл.-кор. Андон КОСЕВ:
 (по повод на думи на министър Игнатов, че в БАН докторантите са само 500 и пирамидата е обърната) Аз съм действащ директор на институт. Обявяваме конкурси. Ние обявяваме конкурси вече, когато сме привлекли студент от университета или наш. Вие знаете ли, че вече никой не се явява, освен тях на конкурси? А понякога не успяваме и да ги удържим. Това какво говори? Говори, че научното поприще е загубило всякаква привлекателност за младия човек. Аз съм се молил и БАН никога не отказва отпускане на допълнителни места. Това е простият отговор защо намаляха толкова. Намаляха поради натиска. Моите докторанти не остават в БАН. Добре, и това може. Но те вече търсят директно да отидат другаде - в университети например, по-сигурна работа. Привлекателността, общественото признание, то изчезна. За съжаление, все пак финикийските знаци определят обществената ценност. Аз съм се борил да се явят по конкурси хора и вече не мога да си позволя да обявя бройка, ако не съм намерил човек.

Чл.-кор. Дамян ДАМЯНОВ:
Уважаеми г-н министър, аз бих започнал като част от колегите с оценка на тази среща като среща, която отдавна е била необходима, за съжаление дълго е била отлагана. Среща, която, дай Боже, да донесе полезен ефект и която дай Боже, да не бъде единствена.
 Безспорно е, че за тази среща ние бяхме мотивирани да обсъждаме стратегия за науката. Не мога да прескоча този факт, защото пристрастно съм вземал участие в дискусиите и досега. Стратегия, необходима дори и в частност, за да очертае поведението на държавата по два проблема, които станаха предмет на оживена дискусия: мястото на Българската академия на науките и какво правим за кариерата на младите учени. Ето два остри проблема, които дискутираме. Между другото, този повик отправям и в областта на здравеопазването, чийто представител съм. Така, както има криза на кадрите в областта на образованието, на науката, на здравеопазването, ами какво се залага насреща? За да излизаме от тази криза, очевидно е необходима и стратегия, но са необходими и инвестиции. А инвестициите в кадрите, които правим сега в момента, за съжаление са инвестиции, които повече вероятно са полезни за европейската общност като цяло, отколкото за България в частност. Защото кадрите ни се отправят натам.  С преместването на центъра на тежестта върху по-частни проблеми не може да се избяга пред тази аудитория от проблема за проектозакона за БАН. Не може, когато къщата ти гори, а тя в момента за Българската академия на науките, чийто служител аз не съм, но съм съпричастен, тя се изживява като подпалена къща. И в този момент ние да им говорим как да си разместят мебелите! В този момент, в който нещата са в криза, ние да им говорим за цвета на стените в тази къща, ще бъде трудно при тези 59 млн. лв. сега. Ами, като говорим за младите кадри, доколкото получавам информация от тези дискусии, които правим, над 200 млади хора вече са напуснали работа в БАН. Още половин-една година така и мисля, че ще остане академичното събрание в този състав да дискутира какво да правим с Българската академия на науките. Те разумните хора трябва някак да получават заплата. В този смисъл проблема за стратегията изтеглям като изключително важен и бих се учудил защо този проблем не е поставен и пред колектива на Българската академия на науките, която много комплексно би могла да помогне за разработването на един такъв документ.
 Както и друг път, имам впечатлението, че диалогът върви като диалог между глухи. Защото чуваемостта ни един към друг с изострянето на диалога не върви в най-правилната посока. Уместно би било, ако стигнем до разбирателство. Естествено е, че Българската академия на науките има право да се гордее със своите постижения. И би било грешка да започвам да изтъквам сега за публицистичната активност, за участието в европейски и други международни проекти и т.н. Една голяма, основна маса от всички тези постижения са на Българската академия на науките. Естествено, че насреща имаме един подход на министри в условия на криза, министри с друг тип разбиране, които искат едва ли не революционно да променят обстановката. От там произлиза конфликтът. Ако продължим да дискутираме в този аспект, че ние ви казваме "вие не ни оценявате", а вие ни казвате "а вие пък не щете да се промените", очевидно няма да стане отведнъж. Имате възможност да го направите по финансов път, имате възможност да го направите по законов път и насреща, естествено, ще получавате реакция от страна на учените.
 Аз не мога да подмина факта, че в българската история за първи път е прецедент да излизат представителите на БАН, българските учени на протест. Ей богу, това тревожи. Не мога да подмина подкрепата на общественото мнение, която поне напоследък се демонстрира в проучването, което направи "Сова Харис". При положение на финансова криза, при положение на много сериозен натиск срещу Българската академия на науките, прощавайте, подкрепата, която там се получава, е много адекватна. Българският народ, поне тези, които квалифицирано разбират проблема, оценяват с една голяма точност. За съжаление, под въпрос поставям подкрепата на българските университети. Нещо, което боли. Защото мнозинството от българските университети си замълчават, може би заради българския синдром "като гори в двора на съседа, по-добре е само да гледаме без намеса". Може би имат очакванията, че някоя апетитна хапка може да се откъсне от трупа на академията, ако й се случи нещо. Това просто не е добър ход.  Мисля, че досегашните действия на Българската академия на науките в никакъв случай не бива с лека ръка да се подминават. Има исторически и сега действащи примери за прекрасно сътрудничество с университетите. Има прекрасно сътрудничество с докторантите. Имам възможност чрез работата си по обществени проекти и в обществени срещи да се сблъсквам с такива примери. Има начин университетските преподаватели и учените от БАН да се разбират по проблемите. Преди една година направихме поредния национален форум за науката, където се беше събрала една конфликтна група. Когато тръгнаха да дискутират проблемите, всички достигнаха до разбирателство.
 Безспорно е, че Българската академия на науките - казвам го като лекар - през последните години боледува. Само че преди да търсим другите причини, аз ще кажа, че нейната болест се казва хронична финансова недостатъчност. Когато ти хронично даваш на академията само пари за издръжка и пари за заплати, ти поддържаш това заболяване. Когато парите, които даваш за финансиране дори чрез националния фонд "Научни изследвания", се измерват с няколко милиона, това не стига. През 2010 г. мога да кажа, че академията има тежко заболяване, а според този закон, който е планиран, през 2011 г. аз виждам обезглавяване и разчленяване на тялото. Това колегите от академията го изживяват много болезнено. Начинът, по който е създаден и формулиран този проект, изтегля повече деструктивната част, отколкото градивната.
 А академията има основания за гордост. Пак казвам, аз не съм човек, който е израснал в академията. Аз съм човек, който партнира с академията като учен, като университетски преподавател и като представител на една обществена организация. Попадна ми книгата, издадена 2004 г., за българските академици. Няма да навлизам много в историята, но можем ли да пренебрегнем един академик Георги Наджаков, основател на фотоелектретното състояние на веществата, след това използвано в електрофотографията, при оптичния запис на информацията. Ами един академик Ангел Балевски с неговия метод за леене чрез противоналягане, внедрен в над 100 страни. Ами един Ростислав Каишев със световно признатата му молекулна кинетична теория за равновесие при растежа на кристалите. На академик Румен Цанев за приносите в генетиката, на един академик Страшимир Димитров, който в онова време през 60-те години се обявява против строителството на "Кремиковци" като грешен ход и плаща за това. И още, и още. И да погледна тук, сред тук присъстващите, ами за всеки, когото познавам лично, аз мога да кажа какво е направил не за науката в България, а за науката в света или най-малкото в Европа. Така, както прозвуча - това не ми беше известен факт, за последния нобелов лауреат. Прощавайте, но това е галерия на славата. За която, ако ние сме горди българи, първо ще се опитаме да обърнем внимание на историята и да не казваме: "Абе, там, видите и, тези хора са остаряли, методите им са остаряли". Прощавайте. И сега има факти за технологии, които тези хора внедряват чрез проучванията си, които обаче не могат да придобият гласност. Те нито стигат до пресата, защото това не е интересно на аудиторията. Ние възпитахме едно поколение, за съжаление, при което расте необразоваността и което е крайно дезинтересирано към проблемите на науката и към това, което е създадено в българската история в областта на науката. Колко предавания има за чалгаджийски певици, коя какъв тоалет носила и какво е направила, и колко от научните постижения излизат по някакъв начин, освен в "Дискавъри"!
 Един от големите проблеми, който аз виждам, е че различните групи, които се занимават с проектозакона за БАН, продължават да говорят на различен език. Присъствах в парламентарната комисия, когато се обсъжда проектозаконът, виждам вносители и представители преди всичко на групата на ГЕРБ, подкрепящи закона, които в своята сфера вероятно са личности. В своята сфера те вероятно са добри мениджъри, спортисти или професионалисти. Които обаче нямат поглед върху работата на академията. Които не са влизали в нито един институт на академията. Може би познават поне хора, които са работили в академията.
 Работим и с министрите. Безспорно е, че с поставянето на един такъв пост извисява и човек трябва да гледа нещата по-отвисоко, да решава нещата и като финансист, и като организатор на науката и т.н. Само че това повишава нашие изисквания към Вас. Защото Българската академия на науките не е някакъв малък детайл, а това е огромният и основен носител на науката в България. И опитите тя да бъде затрита, да бъде преформирана по начин, по който на практика ще я унищожи, най-малкото това не е градивно.  Третата страна на въпроса, която пред тази аудитория и пред Вас може би е излишно да описвам, но това са българските учени. Аз съм с усещането, че при обсъждането на този закон, при дискусията, която се направи в парламентарната комисия и която става в обществото, изобщо пък не се вниква в психологията на българския учен. И тук изпадаме, някои от нас, в поучителния тон. Че това са и преподаватели, че това са хора, които са с ерудиция, които винаги (или в 90 на сто) са в позицията да дават акъл на другите. Защо? Ами защото има покритие - и като интелектуалност, и като познание, и като статус. От друга страна, това, което смятам, че не се разбира, е какво представлява творческата работа. не могат да ми определят дали да открия нещо или да не открия, като работя по един финансиран проект или като ми осигурят или не ми осигурят финанси. Примерите в света са безкрайно много, че между едно научно откритие и неговата реализация стоят години. Едисон на 2000-ия опит създава модела на електрическата крушка. Кой му е финансирал 2000 опита? Безкрайно търпение е трябвало да има. Въпросът е, че между творческия труд и неговата оценка има една дистанция, за това се проявява неразбиране.      Реформата в БАН започна и спря. Но аз в никакъв случай не мога да дам лоша оценка на това, с което тя започна. Защото този ход - първо да се намали броят на институтите и второ - те да се обединят в 13 направления, като се оценяват държавните интереси, за мен това е един хубав, държавнически ход, който трябва да получи съответната оценка. Дали трябва да се модифицира или не, това е въпрос и предмет на разговори. Безспорно е, че ще има недоволни, безспорно е, че може да има и грешки. Който не е правил реформа, той не е бъркал. Но от друга страна, мисля, че за да продължи в правилна посока по-нататъшното развитие на Българската академия на науките, или трябва тези разговори да продължат, или на национално ниво да се създаде работна група или съвет за науката към министър-председателя. Национални примери за това има, има няколко страни, които решават проблема по този начин. Но преди всичко това е групата, която трябва да решава стратегическите въпроси - и по отношение на институциите, и по отношение на тенденциите за развитие на научните изследвания в страната, и по формите и начините за приоритетно финансиране. И в никакъв случай не възприемам настоятелството като форма за решаването на този въпрос. Една такава работна група или съвет трябва да съдържа в себе си и учени, и бизнесмени, и политици, но на паритетна основа.
 Безспорно е, че за да се развива по-нататък и българската наука, и да става реформата в БАН, ще става дума и за пари. Тук виждам многократно, че разговорът става като разговор кое е първичното - яйцето или кокошката. Дали да се дадат пари в реформирана система, или да се дадат пари, за да стане реформата. Това е правилният ход. Ако искаме реформа в БАН да има наистина и БАН да съществува, не може да не се финансират етапите на реформата. Позицията на държавното управление е да покаже какво би искало да се случи, в каква насока да се развива българската наука; какви са конкретните искания към Българската академия на науките и към нейните дейци. Как това нещо ще се реализира в българската промишленост и селското стопанство. И тогава разговорът може да върви адекватно. И този разговор не трябва да бъде за година, а за десетилетия напред.

 Чл.-кор. Петър АТАНАСОВ:
Уважаеми г-н министър, уважаеми г-н Председател на Българската академия на науките, уважаеми колеги, Позволете ми да изкажа някои свои съображения по отношение на проекта за Закон за БАН и защо считам, че той не е приемлив в настоящия му вид. Аз съм прекарал в Българската академия на науките целия си съзнателен живот, без времето, което съм прекарал в множество различни водещи лаборатории в цял свят. Българската академия на науките е признат разпознаваем национален научен и учебен - подчертавам - учебен център. Тя е симбиоза между тук присъстващите господа академици и член-кореспонденти, научния състав в институтите, в които се извършват изследвания и се обучават докторанти и студенти, както и централно управление на БАН. Всякакво разбиване и отделяне на някои от тези компоненти ще доведе до блокиране на работата и на практика до ликвидация на преобладаващата част от фундаменталните и приложни научни изследвания у нас.
 Второ, съществува изградено с годините работещо международно сътрудничество между БАН и националните научни центрове. Ще дам няколко примера - ЧНР-Италия, СНРС-Франция, Роял Съсайъти-Великобритания, СИК-Испания, академиите на науките на Полша, Унгария, република Чехия и т.н. Това сътрудничество ще бъде разрушено. Тези европейски организации са от ранга на БАН, а не на институтите, които според проекта за закон стават отделни. Вече има дори запитвания от наши чуждестранни партньори дали сътрудничеството с БАН ще продължава. Те са информирани за ситуацията и са сериозно обезпокоени. Аз и хората от моята лаборатория, както и доста други колективи от академията, които работим на предния фронт на световната наука - мога с гордост да го заявя и да го докажа това нещо, знаем, че без сериозно международно сътрудничество съществени уникални резултати не могат да се получат у нас. Или да се доказват. А има и още един аспект на този въпрос. Никоя от водещите институции и университети в чужбина няма да си прави труда да сътрудничи с български институти, ако това не си заслужава. Сътрудничество има само между доказали своя капацитет институции. В световната наука има изключително жестока конкуренция и надпревара. И има само интереси и никакви емоции. Съветвам нашите законотворци да се вслушат в мнението на световната научна общност, както тук беше казано - изразено с мнения на институции, академии, университети, нобелови лауреати и хиляди учени за съхраняване на статута на БАН. Нима тяхното мнение не означава нищо за стратезите на българската наука?!
 Трето, приемането на закона в този му вид, имайки горчивия опит от закона за академичното израстване, който все още не работи вече седми месец, беше връщан от Конституционен съд        (Сергей Игнатов реплика): „И защо беше върнат?Той не работи, за да се създаде стрес в системата и да се докаже, че има хаос в управлението")
 Вероятно е имало причини и не е моя работа да казвам защо. Аз констатирам фактите, не казвам защо това е лошо или не. Чуйте по-нататък. Аз нарочно съм си написал текста, за да мога да бъда малко по-бърз и да не се разпилявам. Какво предлагате Вие да обясня на моите млади сътрудници - да чакат. Защото няма никакво съмнение, цялата тази суетня около закона и съдбата на БАН се отразяват и в момента фатално върху работата на хората, работещи по най-съвременните проблеми на науката. И тука малко ще си противореча с някои колеги - какво да обясня на моите двама млади докторанти, които миналата година защитиха тези във Физическия факултет на СУ, а изработиха тези магистърски тези в моята лаборатория! И от първи януари са назначени като докторанти. С такова забавяне и разстройване ще бъдем безкрайно изостанали и няма да можем да наваксаме.
 Четвърти момент. както е известно, проведе се международна научна оценка на БАН от водеща европейска институция, която доведе съответно до някои структурни промени в БАН. Подготовката на тези документи, които представихме на одитиращите, костваше половин година. Сега имаме резултатите. Предлагате във Вашето писмо да се направела нова оценка от институцията "Макс Планк". След толкова кратък период? нима България е толкова богата, за да плащаме? Обикновено научните оценки се правят на пет години. Излиза, че не вярваме на предишната оценка, дадена от авторитетни европейски учени, между които имаше четирима водещи от същия "Макс Планк". Какво целим с тази нова оценка? Международните експерти да дадат ново мнение?
 И накрая - нещо, което хич не обичате да се говори, но това е неизбежно. Става въпрос за собствеността. В момента Българската академия на науките води над 30 дела, по които тя е ответник. Като бъде отделено Централното управление от институтите и бъде променен статутът на БАН, какво става? Този ответник изчезва и собствеността става частна. Ще ви кажа точно, че един претендент за собственост около нашия институт беше дошъл преди няколко месеца с багер да копае. Кой ще спечели от този закон? Очевидно, този човек.
 И накрая си позволявам малко емоционално да завърша. Ние тук с уважаемите академици и член-кореспонденти сме изградили своята кариера и сме получили своето признание. Но какво предлагате Вие на нашите ученици и млади колеги? С какво да ги мотивираме? С нормално финансово възнаграждение ли или с нормални условия за развитие на тяхната научна кариера? И вписването им съответно в европейските и световни научни структури. Очевидно - не. Докато у нас в момента се прокарва политика на тотално неглижиране на БАН, все повече и повече млади хора ще търсят своята достойна реализация в чужбина. Това мога да го подкрепя със своя личен опит. И ще успяват, защото са знаещи и можещи.

 Чл.-кор. Аксиния ДЖУРОВА:
 (реплика на думи на Игнатов, че духовността е проблем на църквата, не на науката, затова изменението в Закона за БАН не е убиване на духовността).
Уважаеми г-н министър, аз се радвам, че се провежда тази среща. Хубаво е, че на края на нашата среща се разбра за какво сме се събрали. Тъй като тази сутрин по Националното радио се каза, че ние ще обсъждаме стратегията за развитие на науката в България. доколкото се разбра, ние в момента поставяме начало на обсъждане на стратегията за българската наука. И точно затова, като представител на хуманитаристиката (никой от моите колеги до момента не взе думата). Но Вие ме провокирахте с две Ваши изказвания, едното от които реших, че е лапсус - вие казахте, че духовността е въпрос на църквата, а и го повторихте два пъти.
 Аз бих Ви посъветвала - слава Богу, че Вие казахте, че няма да присъства преса, съветвам Ви като колега, когото познавам от много години, да си направи една ревизия на това определение и да не излиза това в пресата, защото е обидно. Това е първото. Академията на науките винаги се е наричала храм на духовността и на науката. поради което не е редно да оставим само в приоритета на църквата това, което е духовността на една страна. Това е първото, по което искам да взема отношение.
 Второто, което е също на концептуално равнище и би трябвало оттук нататък при обсъждане на закона за науката да има някакво място - науката не е само стока. И Вие също сам го казахте това. Но веднъж казвате, че е стока и е въпрос само на мениджмънт, втори път казвате: науката не е само стока. Просто, уточнете си тези неща, защото това заляга оттук нататък в закона, който надявам се ще бъде върнат, защото един подобен закон би трябвало да бъде първо обсъден от всички на много широка основа. Тук съм абсолютно съгласна с това, което говориха проф. Сендов и проф. Юхновски и останалите колеги. Ние този закон би трябвало да го обсъдим, преди да влезе в Народното събрание. Това е, което най-много ме впечатли и се надявам, както каза проф. Сендов, че всички вие, които сте много по-млади от нас, се изхвърляте някой път и след това, като помислите, може би ще си направите ревизия. Както направихте и днес. Защото тази идеология на страха, за която вие говорехте, тя се създаде от това, че никога досега такава пропаст между научната интелигенция и управляващите не е имало в цялото развитие на Българската академия на науките. Затова Ви поздравявам, че започвате един диалог, който се надявам да бъде конструктивен. Който оттук нататък да бъде наистина един диалог, подкрепен с една стратегия, която ние първо да видим, да се запознаем и да обсъждаме. Иначе само ще приказваме ето така и законът ще си мине. 

 Чл.-кор. Стефан ВОДЕНИЧАРОВ:
Аз ще продължа това, което колежката Джурова започна да говори. Наистина диалогът е начинът, по който можем да бъдем полезни на обществото. Аз много се радвам на това, което Вие казахте - че оттук нататък ще сядаме да обсъждаме всички проблеми заедно. И си позволявам да говоря от името на колегите, че ние сме за такъв диалог. Хубаво е следващата среща да я направим в скоро време и да засегнем това, което Вие споменахте с горчивина, че през 2010 г. нивото на образоваността в България ще бъде ужасяващо. Тука има хора, които могат да спомогнат заедно с колегите от университетите за обсъждане едновременно и на въпросите на образованието, и на науката.
 Но тъй като всички с напрежение чакат нашето излизане от тази зала, искам да Ви попитам за Вашето лично мнение, след като чухте, че целият състав на академиците и член-кореспондентите не възприемат така внесения закон, можем ли да кажем на нашите колеги, че в този си вид този закон, който е внесен, ще бъде обсъден наново и ще намерим някои по-добри решения?
 (Игнатов казва, че ще се подобрява законът до второ четене, но няма да загубим, ако дадем на институтите по-голяма автономия и пряко финансиране. Но не той е вкарал закона в НС, за да го изнесе оттам).
 Мога да се надявам, че в много скоро време пак ще се съберем и специално темата да бъде този закон. Да чуем и вие какво мислите и да се чуят и други мнения. И малко да успокоим нещата, защото в това напрежение просто не е моментът да го продължаваме. Ние сме хора, които обичаме да обмисляме, да дискутираме. И това, което казахте, мен лично ме задоволява и ще го съобщя на колегите от академията, тъй като е един много добър резултат от днескашната среща.

 Акад. Чудомир ГОЛЕМИНОВ:
Уважаеми г-н министър, уважаеми колеги академици и член-кореспонденти, силно се колебаех дали да взема думата, макар че имаше силно изразено желание от някои колеги това да сторя. След тези чудесни изказвания, които чух от мои уважавани колеги, академици, също и от позицията на уважавания г-н министър, която ми се струва - съвсем подходящо за един интелигентен човек - в някои отношения бележи елементи на еволюция. Искам да поздравя г-н министъра, ако той продължи в тази насока. Защото не може един ръководител на ведомство, към което е науката, да се съгласи безкритично с неудържими положения в този закон. Закон, с който експлицитно или имплицитно (по-точно е имплицитно), стремежът е да се сложи кръст на тази авторитетна научна академична организация и да се получи това, което навремето един виден и уважаван наш сатирик - Радой Ралин, беше казал по повод на един вестник, неудобен за тоталитарната власт, който бързо след излизането ме спря да излиза, ликвидираха го. Ралин каза: те не го спряха, те го сляха с един друг вестник. И така решиха въпроса за ликвидацията на този неудобен вестник.
 Така се получава и ще се получи, ако не се обърне сериозно внимание на тази аргументирана основателна критика, която направиха досега моите уважавани колеги академици и член-кореспонденти, които взеха участие в дискусията. Ето откъде идва тревогата на присъстващите. Ние тук не пледираме за някакви неудържими, някакви големи неща в интерес на този или онзи академик или ръководител на академията. Пледираме за нещо елементарно, за което аз съм уверен и съм готов да кажа, че може би г-н министърът е дружен с нас. Пледираме за това - България да запази своята авторитетна академична научна организация. Като единство от институти и от специфичния субстрат на академията - академици и член-кореспонденти. За това пледираме. Тук не се искат кой знае какви невъзможни работи, финансови въпроси, имоти и прочее. И за да не навлизам в подробности, аз заявявам солидарност с направените дотук изказвания, с декларацията на академиците и член-кореспондентите, прочетена от нашия авторитетен председател. Затова ще спестя навлизането в тази проблематика в детайли. Тук искам само първо да изразя солидарност с констатациите и предложенията, които бяха направени. Тук искам да изразя задоволство от тона, който прозира в изказванията и репликите на г-н министъра и който показва стремеж, желание да се мисли наистина по най-рационален начин да се излезе от тази обстановка сега с този проектозакон.  Защото ние не можем да игнорираме един елементарен факт - ние се намираме пред един етап от нова правна уредба на академията. Както щем да го наречем, имаме проектозакон. Най-напред, възложете на Вашите юристи да проверят, да видят в колко отношения този проектозакон противоречи на Конституцията.  Второ, дълги години България беше сочена за пример, че имаше Закон за нормативните актове - как да се изготвят те, за да се осигури едно качествено нормативно уреждане на дадена материя. Противоречие има, не само на статуквото, което искат по един радикален начин да се промени. Това не е промяна. Това е промяна по Ралиновски - не го спряха, а го сляха. Чрез ликвидация фактически на академията, постигната "пиано, пиано" - стъпка по стъпка. Но тя не е много "пиано", тя е много очевадна. Ами тя се постига чрез финансови механизми, които са много чувствителни, много важни. Орязват бюджета. Ами, тази организация наистина, както каза един колега, тя се задушава и отива към издъхване. Как ние ще планираме да се срещаме, да обсъждаме, да чакаме да мине първо разглеждане в парламента, пък в интервала до второто и прочее да се произнасяме по този закон? Няма време, не ни позволява такива мъчителни процедури. Тука трябва честно, откровено всеки да каже по основния въпрос, предмет на този законопроект - въпроса за академичната наука. Не въобще за науката, не за науката в другите й форми, в които тя се реализира - университетска, ведомствена и т.н. Тука центърът на вниманието е академичната наука. И целият закон е насочен срещу тази академична наука. Мисля, че няма културен и интелигентен човек, който да не приеме, че това е една от най-висшите степени в развитието на науката. Следователно, уважаеми колеги, основният въпрос, който тука трябва да получи отговор, е сме ли за това да има такава единна национална академична система. Няма защо да се плашим от това: "Ах, статуквото, вие искате то да се запази". Ами да! Ако другото решение ликвидира академията, разбира се, трябва да се каже ясно и откровено. Така че на този въпрос всеки от нас трябва да даде отговор и ако смятаме (а това го декларира и г-н министърът - че няма намерение да се посяга на академията), нека тогава да бъдат логични последиците при решаването на въпроса за състава и за подобренията в правния режим на академичната наука. Това е според мен основният въпрос.
 Втори въпрос, който тука кристализира и който не търпи отлагане, това е въпросът за бюджетното финансиране на академичните институти. Колеги, ние можем да говорим в захлас за това колко е правилна съществуващата институтска система на организация на научната дейност. И това е така, международни научни организации признават, че при сегашната структура академията е постигнала колосални резултати. Ние можем много приказки да говорим и дитирамби за структурата на академията. Но ако ние продължаваме да не обръщаме внимание на бюджета за тази година на наличните звена, ние проявяваме според мен едно лицемерие, което не е достойно за културни и интелигентни хора. И аз ще ви кажа веднага, че този въпрос може да се реши. Защото умни хора - финансисти, икономисти, показват, че за да продължи да функционира академията, трябват средства - а тогава вие си обсъждайте въпроса за правната уредба на академията, закона и пр. За да продължи да функционира академията, са нужни 20-25 млн. лева. Това да влезе в бюджета.
 Преди няколко дни заедно с един колега, чужденец, немец, търсихме негови колеги из академичното градче на БАН. Аз бях унизен, аз бях потресен. Аз работя в областта на правото, а сега съм един обикновен прост пенсионер, но бях потресен от картината, която видях, и от репликите на този авторитетен чуждестранен учен. С който, апропо преди 45 години сме били специализанти в Международния факултет по сравнително право в Страсбург. Нека да ми идват сега тука чужденци да ми говорят за европейското равнище на науката, за европейското равнище на правото и пр. Ние сме се мъчили да го проучваме, да се запознаваме още като аспиранти. И завършихме този факултет. Неотдавна дори получавам покана да участвам в едно голямо международно заседание на Международния съд в качеството ми на човек, който е завършил специализацията си в този международен университет по сравнително право, който се занимава с правните системи в целия свят. И този колега ми казваше, като гледа студа, като гледа мизерията в институтите... Търсим отделни хора, няма ги, ами целият институт не работи, той е разпуснат. И той се обръща към мене и казва: "Абе, Чудомире, какво е това, бе? Вие да не сте участници в някои от войните, които все още се водят, и да сте разгромени! Как може в научноизследователски институт, за който, ето, ние имаме конкретни данни какви постижения има той през последните години, да няма хора, да нямат отопление, да нямат осветление?!" Трябваше наистина да се червя и накрая той се обърна и ми каза: "Виж какво, ние се познаваме отпреди 40 години, я кажи какво получавате вие сега, в условията на демокрацията вие, българските учени сигурно сте много по-добре платени". И аз му отговорих: не е класифицирана информация, но мога да ти кажа колко получават. Той, като чу цифрата - съвсем анемична, викна, че това е невъзможно. Чудни хора, вика, как живеете изобщо? Добре, казвам, каква е вашата заплата, вие сте също от демократична страна. Ами, казва, моята заплата се равнява на около 40 000 долара месечно.
 Това е, уважаеми колеги, това исках да отбележа. Това беше един конкретен пример, г-н министър. Едно конкретно предложение казах, с което да излезем всички доволни и радостни. Г-н министре, в ръцете ми е една черна книга, в която не желае никой от тук присъстващите да попадне. Това е отчет на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Това е за една година, за периода до март миналата година. Показват какво имущество тази комисия е блокирала и какво подлежи на ново блокиране по силата на закона за действие в тази област. Е, вижте какво - за една година горе-долу 500 млн. лева е имуществото, придобито от престъпна дейност, което съвсем резонно и законообразно комисията запорира. А 90 на сто от сигналите на тази комисия са потвърдени от правораздавателните органи. И това имущество, на тази стойност, ще отиде в държавата. Г-н министре, Вие сте разумен човек, имате по-добро отношение, отколкото хора, които са чужди на науката, на академията. Предложете - 10 % от това имущество. Аз ще съдействам, ако като експерт ме питат, да дадат на академията. Муха няма да ги ухапе. Ние искаме 25 милиона от това имущество, придобито с престъпна дейност. Няма никакви морални съображения то да се задържа. Да дадат на академията и академията ще просъществува през тази година. А другата, пак ще разсъждаваме допълнително. Това исках да кажа.

 Чл.-кор Петър КРАЛЧЕВСКИ:
Благодаря, че поучих думата накрая. Аз съм от Химическия факултет на Софийския университет. Там съм професор, т.е. виждам нещата и от страни малко, макар и да сътруднича тясно с академията. Първо, споменахте студентите. Аз всеки ден контактувам с тях и мога да ви кажа - те са смутени, меко казано, те са уплашени за своето бъдеще и за това как ще се реализират в страната. Така че идеята да има такава национална стратегия за изграждане на общество на знанието, което и Европейският съюз иска, е много навременна. Но това е един конструктивен въпрос, това е въпрос на съзидание, а както се вижда, съзидание не може да се прави в условията на конфронтация, на война де факто. Вие споменахте думата, така е.
 Понеже сме към края на дискусията, просто да резюмирам, колегите го казаха това нещо. Има две неща: първата точка е, че БАН в продължение на 20 години е на екзистенц минимума, а тази година имаме де факто ситуация и под екзистенц минимума, нещо като крушенизация на академията. Това просто трябва да се спре. Хората това ги боли, те не могат да коментират бъдещето, изграждането на тази стратегия при това положение, в което са поставени. Второто нещо е законът за БАН, очевидно този закон е много под въпрос и така да се поставя въпросът - той да отива в Народното събрание и да се обсъжда, а пък ние да обсъждаме бъдещето на науката, просто не виждам да тръгне дискусията следващия път, както се е започнало.
 Само две цифри ще кажа. България в момента по индекса HDI, който е индекс "Хюмънт дивелопмънт индекс" (т.е. индекс на човешко развитие), е спаднала от 27-мо място 1990 г. се е сринала на 58-мо място в света. Българската наука по интензивни индекси все още се крепи на 39-о място и е в първите 42 страни от 168, това прави топ 25 % и те минават за развити. Цначи по отношение на наука все още сме сред развитите страни. По отношение на средно равнищ на държавата сме сред развиващите се страни. В Европейския съюз има още две такива - Румъния на 50-о място, а Латвия е близо до развитите, на 48-о-42-ро място е границата. Т.е. Българската академия на науките въпреки всичките тези трудности е дърпала нагоре през тези години и все още е запазила равнището си и има потенциала да бъде един локомотив, който да дръпне цялата държава нагоре. А какво става в момента - по-скоро държавата се опитва да дръпне академията на равнището си надолу, на средното равнище, което е много незавидно. Не случайно не ни искат в Шенген. Там с Румъния ние сме сред развивищите се страни и просто не сме като че ли за тази компания.
 Какво се прави всъщност със закона? Защо работата така е захванала? Причината е политическата нестабилност, която имаме в държавата, правителства се сменят често, правителства още по-често, като свършат парите и министрите си сменят мнението и политиката. Академията е била независима, автономна, стояла е малко настрана от тази нестабилност. А с този нов закон Вие премахвате тази относителна стабилност и оттам - какво ще направи следващият министър, когато дойде време за оценки, ами ще каже: ето, от академията дойдоха тези институти тук, имам ли бюджет за тях. И това е една от причините, поради които хората се тревожат. Тези тревоги не са идеологически, изобщо не ги схващайте като такива. Сега ако имахме стратегия - това е всъщност планът, за който говори г-н Дянков, тогава вече ще дръпнем напред. Действително, академията е в момента като една ксерокс машина в пауър сейв режим. Сега Вие дърпате и щепсела и спирате и тока. Това е, което се случва. Просто, като се нормализират тези две неща, тогава ще можем да говорим другия път за стратегия за бъдещето.

 Чл.кор. Йовчо ТОПАЛОВ:
Уважаеми г--н министър, Вие не ме познавате, защото когато Вие сте били малък, аз вече оперирах отдавна и първите ми публикации в световния печат са от 50 и някоя година. Зад гърба ми стоят 40 000 операции, някои от които са в много тежък обем. Първият аортокорнарен байпас съм го направил 1974 г. в България. Исках само да се представя, за да знаете за какво говоря. Аз първо съм възхитен от това, че Вие водите това заседание и съм изненадан от това, че министър Дянков отсъства. Аз исках на него да му кажа, че никой досега не ме е обиждал до такава степен, както той си позволи да ни нарича синодални старци. Никой досега не си го е позволявал да обижда БАН по този начин. Исках да му го кажа в очите, кажете му го: Това говори или за липса на първите 7 години, или за нещо друго.
 Сега по темата, по която сме се събрали. Аз приветствам, че не може един закон да се направи, без да бъде широко обсъждан. Вие сте на това място, на което навремето акад. Шмельов каза на Горбачов: един министър, един ръководител, не е добър ръководител, ако той не се разтовари от неща, които могат да ги свършат неговите помощници. Т.е. не поемайте институтите на гърба си, защото Вие няма да може да се справите с тази задача. Оставете на ръководството на БАН да ръководи тези институти. Това го каза Шмельов на Горбачов и мисля, че беше прав. Т.е. маймунката от Вашите рамене да отидат на маймунката на Вашите подчинени, които Вие ще контролирате, а не обратното.  Аз не съм получил нито един лев от БАН, нито една командировка не съм получил за 22 години, откакто съм член-кореспондент. Но това не значи, че аз не уважавам това учреждение. То ме е обиждало по различен повод, няма значение - обидите се преглъщат. Вие се возите на един кораб не защото обичате капитана. Затова аз се возя на този кораб. В момента БАН е учреждението, което не бива да се разгромява. Защото фундаменталните институти на БАН не могат да бъдат сложени в нито едно учебно заведение. Те са уникални по своята база и по отношение на кадрите, които се създават, за да могат да произведат наука. Заради това - пазете ги тези институти! Важното е да запазите тези институти, които в друга форма не могат да работят. Те работят за бъдещето, а не за настоящето. А там трудно се намират хора, които могат да работят в тези институти. Мисля, че сте достатъчно умен, за да разберете какво искам да ви кажа.

 Акад. Никола СЪБОТИНОВ:
Аз мисля, че срещите трябва да се разширят малко, защото научната общност от институтите също се нуждае от дискусия. Директори на институти, водещи учени в институтите на академията. Така че, може да се предложат паралелно срещи и с тази общност, за чиято съдба се говори в закона.  

 (Игнатов отговаря, че неговата цел е корпусът на академиците и член-кореспондентите да стане активен в ръководенето на всички обществени процеси).