Това е писмо от грузински колега до Гражданското движение за защита на науката и образованието в България. През 1997 г. сегашният български вице-премиер и финансов министър Симеон Дянков е участвал като служител на Световната банка в проект за преструктуриране на предприятията в Грузия. От 2004 г. той е финансов съветник на Грузинското правителство. Симеон Дянков е вдъхновителят и главното действащо лице зад провежданата в момента правителствена политика на „реформа” на Българската академия на науките.

Драги колеги,

Тук ще прочетете коментарии върху тъжната история за това, какво се случи с нашата Академия на науките. Надявам се, нашият опит да ви бъде от полза.

Нашата Академия беше може би последната голяма институция, притежаваща огромна собственост, в частност- сгради на институтите, която не беше под държавен контрол. Според съществуващия Закон за Грузинската академия на науките, беше забранено да се приватизира имуществото на Грузинската АН.

През 2005 г. новото министерство на науката и образованието (МОН) (правоприемник на предишното министерство на образованието и на министерството на науката, чиято роля се изпълняваше дотогава от Грузинската АН) взе решение: вместо да променя закона за Грузинската АН (което нямаше да изглежда много коректно), реши да разтури Академията. Като първа стъпка беше променено финансирането на Академията. Преди Академията се финансираше директно от бюджета. През 2006 г. финансирането й беше включено в бюджета на МОН.

Академията обединяваше научно-изследователските институти и включваше около 100 действителни членове –академици и член-кореспонденти. Министерството реши да отдели институтите от Академията. Сега те са под директната юрисдикция на МОН. Функциите на тази нова, редуцирана Академия се състоят в това да съветва правителството и да провежда национално оценяване, което се състои в следното: всички университети и научни институти изпращат годишните си отчети на Академията за научна оценка. Нищо повече. Всички решения за финансирането на научните програми се вземат от министерските чиновници. Обърнете внимание, научните изследвания вече не са функция на Академията.

За формално основание за разбиване на Академията беше използвано следното: всеки институт беше обявен за юридическо лице, намиращо се под юрисдикцията на Академията, която от своя страна също беше юридическо лице. Но, според новите закони в Грузия, едно юридическо лице не може да бъде част от друго юридическо лице (твърде сложно, но някои адвокати коментираха, че е много лесно да се разреши това противоречие).

Така, през 2006 г. институтите бяха отделени от Академията и станаха юридически лица под юрисдикцията на МОН. Следователно, Законът за Грузинската АН вече не защитаваше собствеността на институтите. Цялото имущество стана държавно под контрола на Министерството на икономиката. На 16.03.2006 г. в постановление на Министър-председателя за финансирането на новите научни институти извън Академията беше споменато, че Министерството на икономиката трябва в срок от 6 месеца да изясни статута на сградите на институтите, но това не беше направено. Учените и другият персонал продължиха да работят в своите сгради, без легалният статут на тези сгради да бъде изяснен..

На 14.12.2006 г. нашият Парламент одобри следните промени към Закона за науката: (1) Научните институти могат да бъдат структурни звена към даден университет (това беше нововъведение – преди университетите не можеха да имат научни институти като структурни звена) (2) С решение на правителството могат да се създават частни институти. Прието бe, че тези две промени ще влязат в сила от 2011 г. Сега е ясно, че това беше подготовката за това, което се случва в момента.

С ново постановление на Правителството от 10.09.2010 г. научните институти се разпределиха към университетите. Някои институти вече загубиха своите сгради, други – все още не са.

Разбира се, сградите са само една част от проблема. Какви ще бъдат функциите на институтите в рамките на университета, какво ще стане с финансирането, ще запазят ли сътрудниците своите работни места, накрая, ще има ли нужда даден университет от няколко нови научни института? Всичко това остава неясно.

Ето така изглежда общият план: първо – отделяне на институтите от Академията, след това институтите се държат известно време (5 години, в нашия случай) в МОН и накрая се разпределят към университетите. Колко дълго университетите ще ги държат при себе си е неясно – тази фаза на програмата едва сега започва в Грузия. Ако досега за затварянето или реорганизацията на даден институт беше необходимо решението на Правителството, сега решението на Ректора е достатъчно.

Авторът на писмото е високоуважаван грузински учен, който предпочита неговото име и това на неговия институт да не бъдат обявявани.