(Best view with Cyrillic Windows encoding)  Уеб стр. на Д. Трифонов   



Версия на анлийски: English  
                                                                                                                Български азбуки (яну 2005),
                                                                                                                  Писмени паметници   (апр 2005)


  
                  БЪЛГАРСКИ АЗБУКИ - 
                Кирилица, Глаголица, Праглаголица
 

1. Азбукана Етикус Истер (4 век);   2. Азбука на Улфила (4 век)("готска" азбука);
3. Глаголица (9 век);    4. Кирилица (9 век);  5.Съвременна българска азбука.


1. Азбука на философа ЕтикусИстер  (4 век) : -   Праглаголица  (22 букви) *
--------------------------------- 
Копие на Фиг. 2 от статията  Б. Пейчев, Философска мисъл, 1979,  кн. 2, с.72-85. Копието представя страница от Космографията на Етикус Истер впревод от Блажени Йероним според издание на Х. Вутке ( H. Wuttke,Leipzig, 1853). Счита се, че Етикус е написал философския си труд сазбуката на тази фигура на славянски(български (?)) език. [P.s.: за горната статия аз узнах в 2003 г. от колегата ст.н.с. Л. Цонев.]

АвторътПейчев аргументира, че глаголицата, използвана в Хърватия чак до 19век, е усъвършенстван (от Блажени Йероним, 4 век) вариант на азбукатана Етикус Истер Aethicus Ister). Етикус,"родом скит от родители с благородно потекло", според редицаавтори е славянин (българин (?)) от древната Истрия /Хистрия/ в МалкаСкития (днешна Добруджа). Истрия, която  е била пристанище наЧерно море, е на 65 км северно от Кюстенджа (тогава Томи). Според Х.Вутке  родно място на Етикус е Хисторио, днешното село Срацимиркрай Силистра.

Общоприетое, че Истер/Истъре древното име на р. Дунав, идващо според "Getica" на готския (гетския)историк Йорданес, от езика на тракийците Беси.  Понеже Истрия крайКюстенджа не е на Дунав, и древни селища с име Истрия има и далеч отДунав (напр. на о. Родос) ( има исъвременен град Истра - на около 40 км западно от Москва), тородно място на Етикус, "скит от благородно потекло", по-скоро енякой известендревен "скитски" град на р. Истър, какъвто е напр. Силистра. Естественое да се предположи, че името на този град, Сил-Истра (Сил-Истрия) ,е свързано тъкмо с древното тракийско 'Истър', а не е резултат натурска адаптация на Дръстър както мнозина считат (по известната верига`Дуросторум - Доростол - Дръстър - Силистрия'). Дуросторум е римскотоназвание, дадено в 105 г. (преди 1900 години) на вече съществуващияград, вероятно с име близко до Истра (Истрия). Името Силистрия сеупотребява още от началото на 13 век (200 г. преди турското нашествие)- вж. карта наСредиземноморските земи и Балканите към 1204 година (времето на Четвъртиякръстоносен поход) от У.Р. Шеферд - karta1204 (http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/mediterranean_1204.jpg).

Във връзка сизвестността на древния Дуросторум ще споменем, че този град еотбелязан от Йорданес като родно място на Аэций, главнокомандващия наРимската войска в знаменитата Каталунска битка (в 451 г.) с армиите наАтила. Патриций Аеций произхождал"от най-силен мизийски род". "Последният римлянин" (както още е известен Аеций), значи е знатен мизиец. А св. Йероним (4 век) отбелязва (вж. по-долу)"Мизия това е България". (Вж. 2 снимки на Аеций и на Атила). Самият Йорданес е родом от "източната част на Балканите".
Относно известността на Силистра в по-късен период (9 век), ще отбележим, че за първи патриарх на независимата българска църкви е бил провозгласен, в 927 г., Доростолският епископ Дамиан (и местопребиването на патриаршеската катедра е било в г. Доростол). Накрая да споменем, че в средата на 19 век един от русските флагмански кораби е носил името Силистрия , командир на който е бил прославеният адмирал П.С. Нахимов.

 


.     Азбука на Етикус Истер
Азбука на Етикус Истър


.                             ------------------------------------------
     
Първите двефрази  след азбуката: 'Explicit liber Aethici phylosophi cosmographi  natione Schitica nobile prosapia parentum.Ab eo enim ethica philosophia a reliquis sapientibus originem traxit;'(Фразите са на Блажени Йероним)
                              -----------------------------------------


 
 
 


2. "Готска" азбука на епископ Улфила  (26 букви).  

Създадена вНикополис ад Иструм (сега с. Никюп, 20 км северно от В. Търново), средана 4 век -- вж.напр. http://tribal.abv.bg/znaci/azbuka.html#4.
  Интересни по-подробни изследвания за Улфилаи арианите, за 'готи' и 'гети'  има в наскоро издадения сборник отстатии "Готи и Гети" (съставител и редактор Асен Чилингиров,изд.  'Зиези екс куо Вулгарес', София 2005).  Вчастност там се уточнява името Урфила, вместо употебяваните Улфила иВулфила. (Добавка, ноември 2006: вж. по въпроса новата статия наА. Чилингиров в сайтаhttp://oshte.info/004/11/0511/02.htm)     

Ulphila 'gothic' alphabet


 
 
 

3.Глаголица   (41 букви)

Прието е, че есъздадена от Св. Константин Кирил   философ, средата на 9 век, зацелите на моравската мисия. Но има и твърдения, че глаголицата еразвитие на азбуката на Етикус - Йерoним от 4 век (Праглаголица, вж.по-горе т. 1). Вижте тук стар българскиглаголически текст: Зографско евангелие .
 

Аз

buki

буки

веди

глаголи

добро

ест

zhivete

живете

dzelo

дзело

zemlja

земля

izhe

иже

 и

джерв

kako

kako

люди

мислете

nash

наш

on

он

покой

rtsi

рци

slovo

слово

tverdo

твърдо

uk

ук

fert

ферт

кхер

oht

охт

tsi

ци

cherv

черв

sha

ша

ща


йер
(ер-голям)

jerj
йер2
(ер-малък)

jeri
йери

jat
ят

jo
йо

ju
юс


юс-малък

jusje
юс-малък2

juso
юс-голям

jusjo
юс-голям2

thita
тета

izhitsa
ижица






 
 
 


4. Кирилица   (33 букви)  (вж. и   http://tribal.abv.bg)

В "Описменех" Черноризца Храбра се съобщава за 38 букви, изобретени от Св.Кирил. Смята се, че кирилицата е:
а) създадена от Климент Охридски; б) възникнала еволюционно в по-дълъгпериод (теза на акад. Е. Георгиев); в) създадена от самия КонстантинКирил преди глаголицата (според Солунската легенда при Брегалнишката мумисия в 855 г. В легендата се съобщава за "32 или 35" букви). Вижте тук стар български текст на кирилица (това е по-късен препис на произведение на самия Константин-Кирил): Написаниена правата вяра .


 

Кирилица


 
 

5. Съвременна Българска азбука
(30 букви)

А

Б

В 

Г

Д

Е

Ж

З

И

Й

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

У

Ф

Х

Ц

Ч

Ш

Щ

Ъ

Ь

Ю

Я


 
 
  

ПЪРВИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ  

·Първи известен текст написан с'Праглаголица' (азбуката на Етикус Истер)вероятно е този на Космографията на Етикус,написана в средата на 4 век. Текстът е преведен от Св. Йероним налатински. В Лайпцигския препис не е указан оригиналния език, но тъйкато се приема ( от М. Храбан, С. Перц, Х. Вутке, И. де Пеячевич-- вж. статията на Б. Пейчев в пункт 1.),  че авторът й,"скит от благородно потекло", е славянин, то езикът на Космографиятанай-вероятно е от славянската група. 
  Сравнението на приведените азбуки показва някои общи елементи наазбуката на Етикус с глаголицата. Ако я сравним с т.н. 'азбука наАспаруховите и Куберовибългари' ('прабългарска азбука'), приведена в книгата на П. Добрев, Езикътна Аспаруховите и Куберови българи ("Огледало",София, 1995) (вж. също уеб-страниците на   П.Добрев ), ще открием още повече общи елементи (но не инапълно еднакви букви!). Скални надписи с букви от 'прабългарскатаазбука', приведена в книгата на П. Добрев, и науеб. страниците, са намерени напр. в Добруджа (с. Мурфатлар,  румънска Добруджа).   Мурфатларскитенадписи са публикувани за пръв път от румънски историци: I. Barnea, S.Stefanescu, Bizantini, romani si bulgari la Dunarea de Jos ,Din Istoria Dobrudgei, v. III, Bucuresti, 1971.

·Първи текстове написани с ‘Готската’азбука (на Улфила) : считасе, че това е Библията, преведена в средата на 4 в. от гръцки на'готски' от самия ('вестготски' епископ) Улфила в Никополис ад Иструм,средна Мизия (северно от Търново). Счита се, че това е първиятлитературен паметник на германската култура. Най-старият запазен преписна превода (известен като Codex argenteus) е бил направен около стогодини по-късно в Равена [вж. напр. Е. Стайчева,Литературен форум, 12 (2002) 496 (електронна версия:   estaycheva.htm) (Добавка, ноември 2006: вж. обаче и другото мнение повъпроса в новата статия на Асен Чилингиров в сайтаhttp://oshte.info/004/11/0511/02.htm)].  Приведените азбукипоказват голямо сходство, включително и съвпадащи букви, между азбукатана Улфила и кирилицата. 
    Редица авторитетни учени, древнии съвременни (в частност Йорданес (6 в.) и Г. Ценов и С. Лесной (20 в.)- вж. напр. цитираната по-горе нова книга "Готи и гети" на А.Чилингиров и обширната библиография в нея), отъждествяват готите отбасейна на долен Дунав и Причерноморието с гетите от същите земи, а нес германските (тевтонските) готи (Gotones, Gothis). В тази светлинаарианският епископ Улфила (Урфила) и неговата азбука са 'гетски'. Под 'гети',  'готи' или 'скити'  в средновековните летописичесто се подразбират (и даже пряко назовават) траки, славяни илибългари.  Така например Св. Йероним (4 век),  преводачът наКосмогрфията на Етикус, пише за "седем гетски или готски племена, които живеелина север, понеже учените хора наричали гетите готи"  ('Et certe Gothos omnеs retroeruditi, magis Getas ... appellare..')  (цитат от книгатана Г. Ценов "Хуните", София, 2002 (първо издание в 1940)), а в своятакарта на света отбелязва "Мизия това е и България"  ('Misia hec et Vulgaria'). От друга страна пък е прието, че в 4 век в Мизия са живеели Готи,в частност и готският епископ Улфила. По този начин излиза, че в 4 векмизийските готи са гети, и в същото време Мизия е известна и катоБългария. И още: на с. 55 в споменатата по-горе книга на Г. Ценов четемследния цитат от Анонимен Равенски космограф (6 век): 'Йорданес муказал, че в "Тракия или Македония и Долна Мизия само българи живеят" ('Inter vero Thraciam vel Macedoniamet Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. RavennatiCosmographus, IV, 6.)'. (Да отбележим, че смяната на'Bulgaria' с 'Vulgaria' в редица летописи на латиница идва от преводитеот гръцки език, в който липсва звукът Б).

·Първи текстове написани с Глаголица илиКирилица. Светите братя Кирил и Методий превеждатот гръцки редица богослужбни книги ( 'Изборноевангелие', 'Изборен апостол', 'Псалтир и Избрани църковни книги') исъздават нови произведения ('Слово за пренасяне мощитена Климент Римски',  'Канон в чест на Димитър Солунски' и др.),някои от които са написани първо на гръцки (напр.'Словото за пренасяне ...') и после преведени.   Може да сепредполага, че преводите са написани с глаголица. Но до нас са дошлисамо преписи на тези преводи, както и на други произведения от тазиепоха (9 век), направени по-късно (след 12 век) с кирилица (вж. напр. по-късен препис на произведението наКонстантин-Кирил   'Написаниена правата вяра'). От глаголицата се откриват само следи впреписите с кирилица (в 'Пространно житие на Методий',в 'Азбучна молитва на К. Преславски', в т.н. 'Битолски триод от 12в.'  -- вж. Д. Петканова, Константин Кирил   -  Денница на славянския род, "Народна Просвета", София, 1983 г.). Текстовипаметници, написани с глаголица, също са намерени, но те са датирани с10 век или по-късно, а авторите най-често са неизвестни: Асемановоевангелие (открито в 1736 г., датирано с 10 век),  Зографскоевангелие (открито в 1843 г., датирано с 10-11 век) и др.   Скирилица са написани произведения на (и преводи от) книжовници отПреславската школа (К. Преславски, Йоан Екзарх, цар Симеон и др.).
  Най-често се твърди, че езикът на тези преводи е славянски,но се срещат и твърдения за български език. Така напр. в т.н.Второ житие на Наум се казва, че преводите са от гръцки на български: "След извършването на литургия надвсички книги, преведени от гръцки на български език, папата ги показана всички ..." ( папата е Адриан, комуто Кирил иМетодий представт книгите). Това житие се датира с 10 век,достига до нас по препис от 16 век, а авторът му е неизвестен.   Вт.н. Кратко житие на Кирил ( автор неизвестен, познатопо късен препис) четем: " Той беше родом българин",  а по-нататък "И създаде им букви на славянски език".  
Твърдения за превод на славянски:   В Пространното житие наМетодий (с автор Кл. Охридски или К. Преславски (?),познато по т.н. Успенски препис от 12 век) намираме, че царМихаил казал на Кирил: "вие стесолуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". КлиментОхридски определя себе си като ‘епископ славянски’. Книжовниците отт.н. Симеонов кръг (Преславска книжовна школа) Йоан Екзарх и К.Преславски (9-10 в.) пишат, че превеждат от гръцки на славянски.Тяхните преводи са известни от доста по-късни преписи. [Вж.сборника Христоматия по старобългарска литература, “Наука иизкуство”, София, 1967; Съставители: П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова]. Съвременният български език се е отдалечил от езика на Кирил и Методий и тяхните ученици, но както пишат в 1866 г. английските пътешественници Макензи и Ърби, "Българите, за разлика от сърбите, гледат на славянския език на Кирил и Методий като на свой древен език" .

Най-ранни каменни надписи с кирилица, глаголица ипрабългарски букви са намерени в областта на Преслав и Добруджа (отновов малките църкви в Мурфатлар).   В Преслав е открит кратък надписс глаголически букви (в кръглата църква), както и надпис със смес отбукви от кирилица и 'прабългарската азбука'. Езикът на някои отспоменатите надписи е славянски, на други - смес от славянски ипра-български (вж. копия и пояснения в електронноизложение на П.Добрев).

· Други ‘Първобългарски надписи’. Отпериода 9-10 век (или по-рано) има няколко ценни писменни паметници(текстове), известни като ‘първобългарски’, които са написани нагръцки и са издълбани на камъни, плочи, каменни стълбове. Такиваса:  
1. 'Търновскинадпис на хан Омуртаг' (816-831), издълбан на колона, която е вцърквата ‘Св. 40 мъченици’ в Търново (“... човекът идобре да живее, умира и друг се ражда ...”) .
2. 'Чаталарски надпис на хан Омуртаг', намерен в 1905 в с. Хан Крум,Шуменско.
3. 'Летописен надпис на хан Маламир', издълбан на колона, намерена вШумен.
4. 'Надпис на княз Борис от с. Балши', намерен в с. Балши, Албания.
5. 'Именникна първобългарските владетели' (ханове или князе), препис от койтое намерен и обнародван от А. Попов в 1866 г. За Именника не е напълноясно кога е писан, на кой език (гръцки, пра- или старо-български) икакъв вид е носителят на оригиналния надпис [вж. напр.книгите: Моско Москов, Именник на българските ханове (новотълкуване), Изд. ‘П. Берон’, София, 1988;   ИванБогданов, Именник на българските ханове, Изд. ОФ, София, 1981.]Приведеният тукУваров препис е копие (сканирано) от цитираната по-горе Христоматияпо старобългарска литература]. Ясно се вижда, че езикът в този препис е Старобългарски (наричан в чужбина още Староцърковен славянски (Old Church Slavonic)), с изключение на няколко двойки думи, вероятно календарни изрази, характеризиращи годината на съответния владетел (наричан тук княз!), или пък, може би, времето на неговото управление (вж. Именника ).

Версия на  Русском


© Уеб страница на Д.А.Трифонов
създадена: януари2005; 
2005: добавки: писм.паметници, цитат на "Готи и гети", JPG файли.
2007: малки текстови добавки, някои JPG.

'3-то мартенски' цитат:"При едно правителство, което ще има присърце добруването на народа, българите ще бъдат най-процъфтяващия и щастлив народ в света." ( G.M. Mackenzie and A.P. Irby, Travels in the Slavonic Provinces of Turkey, A. Strahan Publisher, London, 1866, в превод на Велислава Димитрова: Дж.М. Макензи, А.П. Ърби, Пътувания из славянските провинции на Турция, София 1983 ).

Locations of visitors to this page