Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy at 45





Home    |  Documents     |  Laboratory "Theory of Elementary Particles"   |   

 

ИЯИЯЕ-БАН на 45! НАКЪДЕ?

Официално писмо на академик Иван Тодоров и академик Чавдар Палев до Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската Академия на Науките

ПО ПОВОД ЧЕСТВАНЕТО НА 45-ГОДИШНИНАТА НА ИЯИЯЕ

23 октомври 2017

      Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) се утвърди в течение на 40 години като успешен многопрофилен институт на БАН, в който фундаменталните изследвания по теория на елементарните частици и атомното ядро и физиката на високите енергии се съчетават с ред приложни задачи, включващи научното обезпечение и анализ на безопасността на атомните електроцентрали. Българската школа по теоретична и математична физика получи световно признание. Лабораторията по високи енергии успешно сътрудничи с ЦЕРН. Лабораторията по теория на ядрото също има ред международни сътрудничества и изяви.

      Ситуацията през последните години, за съжаление, контрастира с тези успехи. Проблемите, доведени до знанието на ръководството на БАН, не само, че не се решават, а се задълбочават.

      Директорът доцент Димитър Тонев в програмата си декларираше, че ще полага особени усилия за укрепване и развитие на традиционно силното теоретично направление и бе избран за два поредни мандата със силната подкрепа на лабораторията по Теория на елементарните частици (ТЕЧ). на ИЯИЯЕ. А днес той заявява: „На мен професори - теоретици не ми трябват“ - в пълен разрез с приетата кадрова политика на БАН. Със съдействието на близкия до директора (73-годишен) председател на научния съвет на ИЯИЯЕ бе скрит доклада на ръководителя на Лаборатория ТЕЧ, член-кореспондент Емил Нисимов, в който се предлага откриване на нов конкурс за професор по теоретична и математична физика, с евентуален кандидат Недялка Стоилова, доктор на физическите науки, въпреки че тя покрива със запас приетите в нашия институт високи изисквания за това звание. В момента в ИЯИЯЕ има на щатна работа 11 професора, само трима от които са под 68 годишна възраст (а един е над 75) и това се отчете като проблем на заседание на САЧК.

      Блокирано е и не се обсъжда в Научния съвет и предложението на чл.-кор. Нисимов за обявяване на конкурс за доцент за д-р Кирил Христов, таз-годишния лауреат на премията „Питагор“ за млади учени, автор на повече от 20 публикации в реномирани световни научни списания, който все още работи на длъжност асистент. Върналият се от Института за висши изследвания в Дъблин блестящ млад теоретик Веселин Филев беше отхвърлен от ръководството на нашия институт - в момент, когато лабораторията се съкращава с една трета поради (избирателно!) пенсиониране - със заявление на зам. директора доцент Лъчезар Георгиев, че "лабораторията е окомплектована". Само благодарение на съдействието на акад. Ревалски и акад. Дренски д-р Филев можа да постъпи на работа в Математическия институт (ИМИ), макар че работи по съвместни договори с колеги от лаборатория ТЕЧ.

      За отношението на ръководството към фундаменталните науки говори и фактът, че лабораториите от направлението Теоретична и математична физика, както и Физика на високите енергии и Физика и астрофизика на частиците, които заедно дават над 90% от научната продукция на ИЯИЯЕ (като публикации и цитирания), нямат представители в ОС на БАН.

      Публична тайна е, че настоящият състав на Научния съвет (в който повече от половината членове зависят от директора, кога да бъдат пенсионирани), е бил избран с манипулирани от ръководството избори, изключили предварително някои от най-силните учени от института. По този начин доцент Тонев е установил фактически еднолична власт. Внесени в НС доклади и документи не се разглеждат. Председателят на НС отказва дискусия и проверка на годишния финансов отчет, въпреки че контролът на изпълнението на бюджета е едно от задълженията на Съвета. Предложенията и препоръките на експертните съвети се пренебрегват.

      Правят се необосновани пречки за защита на дисертации за "голям доктор" на достойни учени от ИЯИЯЕ. Драстичен е примерът с доцент Павлин Грудев, ръководител на лаборатория "Анализ на безопасността на АЕЦ", едно от важните приложни направления на ИЯИЯЕ. В продължение на месеци се търсят и съчиняват обструкции за насрочване на неговата предзащита в ИЯИЯЕ, а той е съветван да защитава в Техническия университет (който при това няма акредитация по съответната специалност). За илюстрация на стила на работа на дирекцията и председателя на Научния съвет прилагаме извадка от протоколите на обсъжданията по повод тази предзащита.

      Причината за напускане на много млади хора от различни сектори, както и на учени от европейски мащаб като професор Павел Петков и доцент Димитър Балабански от Лаборатория „Ядрени реакции“ (впоследствие закрита и преобразувана в Лаборатория „Циклотронна физика“) е преди всичко отношението към тях на ръководството.

      Заплатите на учените в ИЯИЯЕ продължават да са на нивото на 2008 година (627 лв. основна месечна заплата на доцент), докато заплатите в околните физически институти, макар и с малко, растат. Нещата не се промениха и след отпускане на допълнителна субсидия от БАН за по-добрите институти. В замяна на това доходите на дирекцията и на тесен кръг приближени около тях се държат в тайна. Въпреки настояването на чл.-кор. Нисимов данните за разпределение на средствата по големите държавни и европейски договори не се поставят на сайта на Института.

      Администрацията на института не работи в помощ на учените, а често им създава пречки: за елементарен подпис от дирекцията за командировки често се чака със седмици. Институтът издържа назначени за по няколко месеца чиновници, които явно бездействат. В същото време се пенсионира секретарката на ТЕЧ и се отказва тя да бъде назначена на граждански договор с пари от договор на лабораторията с Фонда за научни изследвания. Налага се намесата на председателя на БАН, за да бъде заставен един директор на академичен институт да изпълни елементарно административно задължение. Опитът да се предизвика обсъждане на проблемите на института с предложение да се свика извънредно заседание на Общото събрание на учените в ИЯИЯЕ е провален от дирекцията.

      Сътрудници на лабораторията ТЕЧ, които бяха инициатори на международната петиция в защита на БАН, събрала над 7700 подписа през 2010, с горчива ирония споделят, че спасеният тогава водещ институт на БАН днес е предоставен на един самозабравил се доцент.

ДОКУМЕНТИ - ОБЩ ИНДЕКС

 

 

 

 

This Web Page Created with PageBreeze Free HTML Editor