Аз умирам и светло се раждам, -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли бури - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепиме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъвтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
 
 
 
 
 
 
 

courtesy Дебелянов