Предложението на Христо Пандаклиев за честване на Началото на общата ни история (лагер-школата в Говедарци) ме провокира да да напиша долното, което е обществена тайна, но нека го има и явно написано.

Аз съм за по-чести и по-дълги събирания и, по-възможност, извън София. Под "по-чести" разбирам 1—3 пъти годишно като напълно съзнавам неположителната реакция на повечето съученици на това, която е напълно основателна (с Владо Бабев имахме кореспонденция на тази тема). Под "по-дълги" разбирам за повече от един ден и отново съзнавам резервите, които биха изразили повечето съученици. Е, "извън София" е ясно какво значи.

Като начало ми се искаше да счупим стандарта "на 5 или 10 години една вечер в ресторант", което се опитах да направя неуспешно през 2012 - в частност с Мария Дачева се опитахме да прокараме предложение за събиране във вилата на БАН на Витоша с преспиване.

Разбирам, че за реализацията на идеите ми са нужни повече време, пари и желание, но "където има желание, там има и начин" то да се постигне. Срещите за по-дълго време в разнообразна и приятна обстановка водят до по-непосредствено общуване и предлагат възможности за повече контакти и предразполагат за само-поддържане на процеса след неговото начало.

В заключение: приемем и подкрепям всеки повод за срещи на випуска ни, но не пречи да се събираме и без съществен повод, а просто защото ни се иска да го правим.