Гражданско движение за защита на науката и образованието в България
Ние казваме:
НЕ на финансовото задушаване на науката в България!
Днес, след години на пълно пренебрегване на науката от страна на управляващите,
ставаме свидетели на съзнателна политика на финансово задушаване на водещите научни и образователни институции в България.
Научният потенциал на страната, с малки изключения, е съсредоточен в институтите на Българската академия на науките и Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. В БАН, където работят около 17% от българските учени, се създава около 60 % от научната продукция в страната, а в СУ - около 30% от нея. Учените от двете институции успешно участват в съвместни международни проекти. Нивото на техните докторанти се цени високо от международната научна общност. Неотдавна независим европейски одит от експерти направи обстоен преглед на дейността на академичните институти и заключи, че по-голямата част от тях извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти, … екипът смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България. Като главен проблем екипът одитори посочва хронично недостатъчното финансиране. Истинският мащаб на този проблем се илюстрира от факта, че съотношението между сумарната държавна субсидия за БАН и СУ към субсидията за трите държавно-административни институции - Народно събрание, Министерски съвет и Президентство е намалено 5 пъти от 1991 г. досега.
Лозунгът "Науката не е най-важното нещо по време на криза" се използва от правителството,
за да обосновe драстичните съкращения в бюджета за висше образование и научни изследвания. Това е безочлива гавра с интелектуалния труд на фона на трикратното увеличение на разходите за спорт. Държавната субсидия на БАН е под 60 млн. за 2010 г. и 2011 г. и това е 70% от вече намалената с 10 % субсидия на Академията за 2009 г. Над 700 учени напуснаха институтите на БАН, а малкото останали млади хора, чиято заплата е намалена до минималната работна заплата в страната, се готвят да напуснат масово. В предложения бюджет за 2011 г., приет вече на първо четене от Народното събрание, общото финансиране на БАН и СУ е намалено до 0.12 % от очаквания БВП, в сравнение с 0,2 % от БВП през 2009 година.
Настоящото правителство обяви открита война на основната научна институция в страната - Българската Академия на Науките.
На 15 ноември 2010 г. министър-председателят на България обяви намерението на правителството де факто да ликвидира БАН отнемайки нейната автономия. Планираното преминаване на научните институти на академията към други институции и/или финансовото им задушаване ги превръща в заложници на политическата власт, ако въобще оцелеят. Подобен акт на произвол срещу автономията на академичната наука, срещу нейните традиции и организационна структура, не е правен нито веднъж в 141 годишната история на БАН. Този акт се представя като "реформа" от ключов член на настоящия кабинет, отдавна лобиращ за приватизацията на БАН, свеждащ тази уважавана у нас и в света научна институция единствено до сгради и парцели за продан.
Науката и образованието винаги са важни, както в години на криза, така и при благоденствие. Във времена, когато все повече и повече страни от третия свят процъфтяват, е учудващо как държава, член на Европейския съюз, доскоро гордяла се с достойните си постижения в областта на образованието и науката, бързо се превръща в необразовано общество, способно само на неквалифициран труд, общество, в което образованите и талантливите виждат своята реализация извън родината си. Именно надвисващата перспектива за такова мрачно бъдеще на страната ни тревожи най-много нас и българската научна диаспора и ни обединява за съвместно противодействие.
Подписали
Ако желаете може да изпратите лично писмо в наша подкрепа до министър-председателя и/или до председателя на Народното събрание на следните адреси:
primeminister@government.bg
Predsedatel@parliament.bg
Отвореното писмо на българските учени в чужбина
Писма от учени и организации
до министър-председателя и председателя на Народното събрание
във връзка с нашия протест
22 декември 2010
Месец по-късно, време e да обобщим нашите постижения и да направим някои изводи.
Резултатът от един месец интензивна работа, многобройни обсъждания с приятели, разговори с депутати и ежеседмични улични протести, е твърдата ни решимост да продължим борбата.
Положителната част от усилията ни:
Ние сме трогнати и вдъхновени от това, колко много хора от целия свят ни подкрепят. Нашата най-искрена благодарност на всички подписали петицията ни!
Специални благодарности на професорите Юрг Фрьолих, Мариан Апостол,Елиас Кирицис, Денис Бонацос, Стефан Шилер, Норберт Пиетрала, Дейвид Барни и Михаел Кобел (съпредседатели на EPPOG), Лев Зельоный, Гордон Шефърд, Ксенофон Мусас, Джовани Бинями (президент на Комитета за космически изследвания, COSPAR), Хайме Вила, Карл Сеф, Айвър Кейрнс, Роберт Винсент (президент на SCOSTEP), Давид Саркисян, Луиджи Мои, Джоел Лебовиц - Пол Плоц - Уолтър Райх (съпредседатели на Комитета на ангажираните учени CCS), Йоанис Тарнанидис, Силвия Гоцини-Алесандро Лукезини- Карло Габанини и Лука Мармуджи (Пиза, Италия), Роберт Ле Рой, Киохуми Юмото, Лео Сторм, Кристоф Хайнрих, Лоренц Уиндхолц, Ролф Иелч, Гражина Шват-Гълъбов (директор на Института по славистика към Полската академия на науките), Ирина Седакова и Максим Макарцев (Център за лингвокултурни изследвания "Балканика", Руска академия на науките),М.Л. Ремньова (декан на Филологическия факултет на МГУ "М.В. Ломоносов"), отделили от своето време да напишат лично на българския министър-председател и на председателката на Народното събрание и да им обяснят защо науката и утвърдените научноизследователски институции са важни.
Специални благодарности и на Нобеловите лауреати Андре Гейм, Алексей Абрикосов, Дейвид Грос, Жорес Алфьоров, Шелдън Глешоу, Рой Глаубер, Ричард Робъртс, Роберт Кърл и на Филдсовите медалисти Максим Концевич, Андрей Окунков, Владимир Дринфелд, Ален Кон, Грегъри Маргулис, Станислав Смирнов, чиято подкрепа е от голямо значение.
Отрицателната страна:
Въпреки постоянния ни натиск не се намери никой в българското Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) да се ангажира с така необходимия конструктивен диалог. Сега е напълно ясно, че така наречената реформа на българската наука и образование изобщо няма за цел напредъка на науката и образованието. Нека да цитираме г-н Симеон Дянков, половин година преди да стане Вицепремиер и Министър на финансите на България (12-ти декември 2008, в интервю във вестник "Капитал):
"Възможен вариант [на реформи на системата за научни изследвания] е да се затворят повечето лаборатории и научни центрове в Българската академия на науките (БАН), като на тяхно място се учреди фонд "Наука". До него ще имат достъп всички научни работници от различните университети, частните лаборатории, мозъчните тръстове с нестопанска цел и дори индустрията.
...
Как точно ще функционира този фонд?
За да получи бърз старт, най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. Това ще осигури приходи от около 250 млн. долара, по-голямата част от които могат да се инвестират директно във фонда. А с останалите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно. След това трябва да се сформират фондации, които да дават пари по проекти, а не по звена. Добрите проучвания ще се използват след това в университетите и лабораториите, а това ще подобри качеството на
образованието."
Тoзи сценарий за "съзидание чрез унищожение" вече е осъществен в Грузия по времето, когато г-н Симеон Дянков е бил финансов съветник на грузинското правителство. Същото бъдеще застрашава и нас с новия закон за устройството на Академията, който в действителност я разтуря като Национален изследователски център. Председателят на парламентарната комисия по образованието и науката не само постави под въпрос мотивите на авторите на този закон, но ясно предупреди, че той ще има катастрофални последици (към изказването). . Въпреки това,
законопроектът беше приет от Комисията и тези дни се очаква и разглеждането му на първо четене в парламента.
По ирония днес държавната субсидия за Българската академия на науките е орязана с 30%, но парите за Националния фонд за научни изследвания - единствената организация, управляваща средствата за научни проекти - с цели 50%. И това става при намаление с 8% на общите бюджетни разходи. Колко абсурдно е предложението на г-н Дянков от 2008 г. е очевидно от факта, че годишната лихва върху цитираните приходи би била твърде нищожна, за да осигури финансиране на научните изследвания както в краткосрочен, така и в дългосрочен план - даже
и след като повече от половината от тях са елиминирани със "затварянето" на БАН...
Но това не е грешка на г-н Дянков, тъй както не e грешка, че той умишлено подценява активите на Академията. Настоящото правителство е заблуждавано от г-н Дянков. Той не планира да инвестира в българската наука. Той планира да я продаде. Ако този проект на г-н Дянков се реализира, това ще бъде престъпление с огромни размери.
На
19 май
тази година министър-председателят Бойко Борисов публично обяви, че подкрепя Българската академия на науките и, в частност, заяви, че автономията и целостта на Академията ще бъдат съхранени. Призоваваме г-н Борисов да се придържа към обещанията си.
(*) Допълваме за българските читатели пропуснатия за краткост цитат на г-н С. Дянков :
"Наскоро преброих 89 различни отдела в БАН и ми е много любопитно какви проучвания се правят там, например в института по космология или по океанология."
Под "институт по космология" г-н Дянков вероятно подразбира Института за космически изследвания, днес обединен с Лабораторията по слънчево-земни изследвания в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Двата бивши научни института са получили при независимия международен одит през 2009 г. добра оценка B и по трите основни критерия - качество и продуктивност, значимост (обществена полезност), перспективи - при четиристепенна скала на оценяване A, B, C, D. Институтът по океанология „Професор Фритьоф Нансен” е оценен с
три отлични А. Ето и цитат от писмото на професор Джовани Бинями, президент на международния Комитет за космически изследвания, до българския Министър-председател:
"В цял свят Българската академия на науките се възприема като водеща институция в европейската научна и културна традиция. Получените там резултати се оценяват като важни за областта на интерес на Комитета за космически изследвания (COSPAR). С имената на редицата учени от световна класа в БАН се свързват очаквания за значителни научни постижения и в бъдеще. Много от тези учени, в частност – от Института за космически и слънчево-земни изследвания на БАН – взимат активно участие и в работата на COSPAR."
За реформатора на академичната наука ще отбележим, че "космологията" е съвсем друга "опера", а именно, фундаментална наука за произхода и еволюцията на вселената. Подобно недоразумение обаче е пренебрежимо в сравнение със скандалното объркване на астрономия с астрология, демонстрирано от "експерти", подбрани незнайно как от МОМН да оценяват проекти, някои за милиони левове, от Фонда за научни изследвания. Същото това министерство, оглавявано през последните години от архивар, филолог, адвокат, а засега - от египтолог,
осъществява днес "реформаторските" идеи на г-н Дянков.
Допълнителна информация
нашият e-mail за контакти по подписката: science.nauka2010@gmail.com
основен интернет адрес на Движението:
http://nauka2007.org/web/
интернет адрес на БАН
Призив за единодействие
A letter from Georgia about the "reform" of their Academy of Sciences
Превод на писмо от Грузия за ''реформата" на Грузинската академия на науките
Писмо в подкрепа от професор Александр Шайкин (на руски)
A letter of support from the Nobel Laureate for Physiology or Medicine (2008) Professor Harald zur Hausen
Изказвания на участниците на срещата на академиците и член-кореспондентите по покана на министър Сергей Игнатов - 10.01.2011 г.
An article in Times Higher Education (THE) by Matthew Reisz
статия от Константин Рангочев
статия от Иван Бакалов
Ivaylo Spasov, Press TV, Sofia
The Bulgaria 2010 Review: Education, Author: Ognian Kassabov
Статия в Nature от А. Абот
Редакционна статия в Nature
Интервю с проф. Димитър Бакалов в Novinar.net
Статията на д-р Лъчезар Аврамов в obshtestvo.net
ЧАСТНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ В НАУКАТА, статия от професор дфн Иван Кацарски
Аудио запис на пресконференцията на Гражданското движение за защита на науката и образованието на 27.1.2011
ДЕКЛАРАЦИЯ на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България
във връзка с разкритията за Фонд "Научни Изследвания"
Статия в Nature от А. Абот за ФНИ
Support Italian Research and Education
Humanities and Social Sciences Matter