Моля, отбележете, че горния списък е компилиран от следните източници:

• базата данн на http://arXiv.org архивния сървър
• базата данни SAO/NASA Astrophysics Data System с уеб адрес http://adsabs.harvard.edu, която е новия дом на базата данни Citebase Search с уеб адрес http://www.citebase.org
• литературната база данни по физика на високите енергии INSPIRE с уеб адрес http://inspirehep.net
• Интернет търсачката Google Scholar с уеб адрес http://scholar.google.com
• системата Scopus с уеб адрес http://www.scopus.com
• лични контакти с учени
• (случайно) четене на научни публикации от Божо или негови колеги
• и други случайни източници

Забележки и Наблюдения

   Съществуват различни и, изобщо казано, не-еквивалентни и не-припокриващи се методи за оценка на качеството и въздействието на научната работа.
   Най-надежден и свестен е тестът на времето - само наистина значимите приноси оставят своя отпечатък в установената и експериментално проверената основа на Науката. Съществуват хиляди такива примери. Обаче проблемът е, че трябва да изтекат дълги периоди от време, например десетки и даже стотици години, за да стане ясно кои работи следва да бъдат забравени, или са само от исторически интерес, или остават за текущо ползване в Науката.

   През последните 50—80 години изглежда цитиранията на научна работа е един от факторите, които сочат за (относителна) значимост за сравнително кратки периоди от време, например за интервали от няколко месеца до 3—6 години. В общия случай, цитирането на научна работа за по-продължително време, например за повече от 5—8 години, говори за значимост на съдържащите се в нея резултати.

    Важни точки за отбелязване при оценяване на учен чрез цитирания на неговите/нейните работи

1. Как цитатите на работите на човек отразяват неговото/нейното реално влияние в Науката?
   • простото изброяване на цитатите без по-нататъшни подробности допринася само до статистиката на цитиранията за конкретна работа или конкретния автор
   • необходим е критерий за да се направи разлика между цитираните работи и да се изберат най-важните от тях
   • изглежда колкото са повече цитатите на една работа, толкова по-голямо е нейното влияние в Науката, но колко голямо?
   • изглежда колкото повече цитати има един автор, толкова по-голямо е неговото/нейното влияние в Науката, но колко голямо?
2. Колко са авторите на цитираната и на цитиращите работи?
   • ако няма информация за конкретния принос на всеки автор, то работа с N автора и M цитирания дава M/N цитирания за всеки от конкретните автори
   • ако работата съдържа инфо за приносите на всеки от авторите, то цитиранията на работата би трябвало да се разпределя на авторите й съгласно тези данни
   • по-горе е прието, че броя авторите на цитиращата работи не е от каквото и да е значение, което на практика се приема на всякъде
   • ако цитиращата работа има K автора и K>1, то на такова цитиране следва да се предаде по-голямо тегло
   • ако цитираната работа има N автора, няма никакво информация за отделните приносите на тези автори и цитиращата работа има K автора, то на всеки от авторите на цитираната работа могат да се препишат K/N цитирания. Тук е прадположена следната хипотеза:
     Всички автори на цитиращата работа се запознати еднакво добре с всички цитирани в нея източници ако нещо друго не е явно указано в работата. Разбира се, тази хипотеза си има своите ограничения и изглежда не е верна за работи с "прекалено голям" брой на автори.
3. Високо цитирани работи:
   • Какъв е критерия да се каже, че една работа е "високо цитируема"? Той определено трябва да зависи от конкретния автор. За един това може да значи, например, поне 37 цитирания, а за друг - поне 463 цитирания
   • на такива работи трябва да се преписва по-голямо тегло понеже те сочат за по-съществени приноси
4. Различни тегла могат да се преписват на различни типове публикации:
   • монография/книга
   • учебник
   • оригинална научна статия
   • обзорна работа
   • сборник от работи
   • справочник
   • енциклопедия
   • и т.н.
5. Следва ли да се различават различните издания/версии на една работа?
   • различни (преработени) издания на книга/монография, учебник, справочник, ...
   • версиите на една работа в няколко публикации като: доклади на конференции (в пълен текст), препринт, електронен препринт, журнална статия, в сборник от работи, (разширен) доклад/презентация, и т.н.
   • в повечето случаи електронния препринт и неговата журнална версия са (почти) идентични
   • нужен е критерий кога две или повече публикации да бъдат разглеждани като различни работи - например ако се различават с 20% или съдържат съществено различни резултати/корекции
   • ако една работа се съдържа изцяло в последваща публикация, то цитатите на първата могат да се разглеждат като цитати на втората, но не и обратно в общия случай
   • ако няколко публикации се разглеждат като неразличими версии на една работа, то цитатите на тази работа трябва да са сума от цитатите на всичките й версии
6. В коя област на обществото е приноса?
   • чиста наука, теория, експеримент, ...
   • инженерно дело, технологии
   • образование
   • популярна наука за учени или други хора
   • средствата за масова информация
   • и т.н.
7. Как да се третират само-цитатите?
   • самоцитатите се игнорират, обикновено, в повечето отчети, но коректно ли е това?
   • честния учен цитира своите собствени работи само, когато това е наистина необходимо
   • интензивното самоцитиране може да означава различни неща като: игнориране или непознаване на други работи, цел да се повдигне собствения рейтинг, няма (много) работи по темата, работата е доста нова и оригинална, ...
   • ако цитиращата работа има няколко съавтора вклюващи автор(и) на цитираната работа и някой друг, то това само-цитат ли е и как да се смятат такива цитирания?
   • във всички случаи, не бива да се отхвърлят всички само-цитирания
8. В какъв аспект е цитирана работата?
   • отрицателен цитат критикуващ работата или сочещ грешки или плагиатстване в нея
   • споменаване на работата в общия списък на литература по темата в увода/заключението на изследването
   • приложение на конкретни резултати от дадената работа
   • следване/развитие на методи въведени в цитираната работа
   • и т.н.
9. Какво е разпределението на цитатите на дадена работа във времето?
   • много цитати за кратко време и после (почти) никакви цитирания
   • относително постоянно цитиране за единица време за продължителен период от време
   • пикове и спадове за дълго време
   • и т.н.
10. Какво е разпределението на всички цитирания на човек във времето?
    • случайно
    • нормално (в статистически смисъл)
    • пикове последвани от експоненциални спадове
    • относително постоянно за дълг период от време
    • и т.н.
11. Какво е състоянието на областта към която принадлежи цитираната работа?
    • бързо развиваща се
    • "няма какво да се прави в нея"
    • (относително) нова
    • (доста) стара с изградена основа
    • съживена стара теория
    • и т.н.
12. Как да бъдат сравнявани постиженията на учени работещи в развични области на Науката?
    • например в или между големи клонове като Природни науки (Физически науки и Науки за живота), Социални науки, Формални науки и Приложна наука?
    • например в различни конкретни като Медицина, Физика, Сеизмология, Компютърна наука, Екология, Математика и Зоология?
    • чистата бройка на цитатите силно зависи от клона на Науката и е неадекватна за целта без допълнителни модификации
    • чистата бройка на публикуваните работи е неудачна
    • h-индексът, h_m-индексът и подобни метрики не са подходящи
    • въпросът изглежда отворен

    Тъжен е фактът, че с някои изключения формалните приноси на човек в Науката са базирани само на броя на публикуваните от него/нея работи и на броя на техните цитати. Едва през 2005-2009 бяха направени опити да се промени ситуацията чрез въвеждането на h-индекса and the съвременния h-индекс, g-индекса, h_m-индекса (вж. също arXiv:0903.4960 [physics.soc-ph]) и други подобни метрики, някои от които могат да бъдет пресметнати чрез програмата Publish or Perish, която използва базата данни на Google Scholar. Работата в тава направление изглежда е в началото си и до сега само точки 1—3 от горните са взеги частично под внимание.

    По тези и други причини, прост списък на цитиранията следва да бъде критично разглеждан докато цитиранията в него не бъдат оценени едно по едно и бъде съставено общо мнение за приносите на автора (или наговите/нейните конкретни резултати) на основата на списъка на цитиранията.