Петя идва на този свят в Хасково.

Още в детството й се заражда интересът към и се увлича по астрономията. Естествено, попада да учи в Математическата гимназия в Хасково, която завършва през 1976 с отличие. На прага е да сбъдне мечтата си – да учи астрономия. Уви! Тогава няма такава специалност в България и като компромис записва метеорология във Физическия факултет на Софийския университет. Е, все пак нали става въпрос за небето!

Сякаш всичко в живота й е свързано с физиката. Среща съпруга си Петър във Факултета, децата, Антоанета и Димитър, идват по време на студентството.

После – за кратко в Самоков – по разпределение. Прекрасни мигове за цялото семейство – в стара къща, с голям двор. Много състуденти вкусиха от романтиката ...

Все е с поглед вперен в небето! – облаци, дъжд, слънце, самолети, пилоти. Няма летище в България, на което Петя да не е работила и да не я познават.

Жизнена, усмихната, всеотдайна, търсеща. С какво ли не се захвана: основател на астрономическото дружество в Бургас, преподавател във ВХТИ, иноватор в професията - участва в разработката на първата система за компютърно-генерирани гласови съобщения за пилотите, внедряването на автоматизирана система за наблюдение на метеорологичната обстановка на летището.
А в къщи е фурия – все с нови идеи за дома, за семейството, за приятелите. По детски чисто и с възторг се занимава с внуците Никола и Петър. Дори стана и шофьор – да е по-лесно на всички. Така и Сборищата станаха по-достъпни.

Погледът й винаги е в бъдещето - за внуците, за дома, за срещите с приятели, за нови области за изява.

Отиде си от нас шеметно и изведнъж, без намек за това. Остави ни спомена за светъл, лъчезарен и жизнерадостен човек.