|
Петя идва на този свят в Хасково.
Още в детството й се заражда интересът към и се увлича по астрономията. Естествено, попада да учи в Математическата гимназия в Хасково, която завършва през 1976 с отличие. На прага е да сбъдне мечтата си – да учи астрономия. Уви! Тогава няма такава специалност в България и като компромис записва метеорология във Физическия факултет на Софийския университет. Е, все пак нали става въпрос за небето!
Сякаш всичко в живота й е свързано с физиката. Среща съпруга си Петър във Факултета, децата, Антоанета и Димитър, идват по време на студентството.
После – за кратко в Самоков – по разпределение. Прекрасни мигове за цялото семейство – в стара къща, с голям двор. Много състуденти вкусиха от романтиката ...
Все е с поглед вперен в небето! – облаци, дъжд, слънце, самолети, пилоти. Няма летище в България, на което Петя да не е работила и да не я познават.
Жизнена, усмихната, всеотдайна, търсеща. С какво ли не се захвана: основател на астрономическото дружество в Бургас, преподавател във ВХТИ, иноватор в професията - участва в разработката на първата система за компютърно-генерирани гласови съобщения за пилотите, внедряването на автоматизирана система за наблюдение на метеорологичната обстановка на летището.
А в къщи е фурия – все с нови идеи за дома, за семейството, за приятелите. По детски чисто и с възторг се занимава с внуците Никола и Петър. Дори стана и шофьор – да е по-лесно на всички. Така и Сборищата станаха по-достъпни.
Погледът й винаги е в бъдещето - за внуците, за дома, за срещите с приятели, за нови области за изява.
Отиде си от нас шеметно и изведнъж, без намек за това. Остави ни спомена за светъл, лъчезарен и жизнерадостен човек.
С дълбока тъга и мъка Ви съобщавам, че днес, 3 октомври 2010 г., следобед внезапно приключи земният път на нашата обичана състудентка Петя Христова Катърова.
Тя бе човек, който като дете се радваше на всичко хубаво и красиво в живота. Възкликваше често „Каква красота!”, очарована не само от нещо голямо, но и от някоя дреболия, която умееше да открие около себе си. Въпреки голямата си ангажираност като съпруга, майка, баба и метеоролог на бургаското летище тя беше отявлен привърженик на нашите Сборища и с удоволствие идваше на тях при всяка възможност като неизменно внасяше ведро настроение и приповдигнат дух. Петя, благодаря ти, че беше с нас и имахме удоволствието да бъдем заедно! Споменът за теб ще живее с нас докато и нас ни има! "Човек е жив докато другите го помнят", нали! Поклон пред паметта ти! От Сборищния съвет на випуск 1981 на физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” |
Дословни извадки от писма на състуденти (4-6 октомври 2010):
Skasa mi se sarceto. Много съжалявам и ми е мъчно! Леле много, много се натъжих и изплаших. Научих днес и не мога да си намеря място от мъка.
Sajaliavam mnogo za smartta na Petia Вечна памет на Петя и нека да ни чака в по-доброто място, където е отишла. Kato grumnata sum ot novinata, hubaw chowek si otide! |
® “THE GATHERING PLACE of the physicists 1981” © ➜ Author/By: Bozhidar Iliev (Bozho) 2006—2024 |
|
|