Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Предстоящо Сборище №.1
Информационна Система/ИнфоСис
Лични Офиси
Активни Събития и регистрации
Архиви
Сваляне на Файлове
Сборищен Съвет
Търсене
 
Фото-Отчет за
Кърджалийското сборище 2014
състояло се от 03 до 07 септември 2014 г.
Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Извинения на:


Участниците

На Кърджалийското сборище 2014 присъстваха 12 човека:

Мястото

Специални албуми

Внимание:
Към 27 септември 2014 г. това са най-пълните и актуални списъци със забележителности на градовете Кърджали, Момчилград и Ардино в Интернет.
  1. град Кърджали:
  2. град Момчилград:
  3. град Ардино:

Най-добрите снимки от Кърджалийското сборище 2014

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


3 септември 2014 г.

    Настаняваме се в хотел "Ардастрой", който беше приятна изненада за нас: просторни стаи с големи кревати, добре обзавенен, ресторант с чудесна кухня на разумни цени, отзивчив и приветлив персонал.
    Следобеда се разхождаме покрой "Водното огледало" на Кърджали и посещаваме манастирите "Свети Йоан Предтеча" и "Св. Успение Богородично", които са сравнително близо до хотел "Ардастрой".

4 септември 2014 г.

    След ранна зякуска поемаме по маратона из град Кърджали - този ден посетихме 40 обекта в града (не Ви съветваме да го правите!)! По булевард "България" попадаме в района на театър "Димитър Димов" и Общината - навсякъде е просторно, чисто и с много зеленина. Прекосяваме Градската градина и след малко влизаме в художествената галерия "Станка Димитрова", където се любуваме на твроби на стари и нови български художници. Близо до нея е Кооперативния пазар, който сам по себе си е интеренно инженерно съоръжение и място за общуване. Непосредствено до него виждаме Джамията. След случайно блуждаене по тесните, но интересни централни улички виждаме емблематичната чешма "Айше Молла". Устремяваме се към парк "Простор". Пътьом минаваме покрай Лятното кино, за което някои хора твърдят, че е спортен кмоплекс, и което е така обрасло с буйна и висока растителност, че трудно може да се предположи какво има или е имало на неговата територия, и Историческия музей. Следва разходка из парк "Простор" и после разглеждаме църквата "Свети Георги Победоносец", срещу която има малка градинка, в която е паметника на Руския войн-освободител.
    Устремяваме се на юг, пресичаме Центъра и река Арда с намерението да намерим параклиса "Свети Спас", който се оказва, че е в село Резбарци (нещо като отдалечен квартал на Кърджали, да са живи и здрави GPS-а и телефонния ни Навигатор). Той се оказа заключен, но мятото, където се намира ни хареса, а и търсейки го видяхме доста неща. На връщане от него попадаме на Въжения мост над река Арда, от който има красиви гледки във всички посоки.
    С такси се пренасяме до Астрономическата обсерватория (такситата в Кърджали возят за по 2 лева независимо от къде и до къде отивате!). Следва увлекателна за нас беседа и развеждане из обсерваторията.
    Успяваме да се пласираме и в работното време (8—17 ч.) на Историческия музей. За екскурзовод нямме враме (около 2 часа, 30 лева) и за това самостоятелно разглеждаме Етнографската експозиция (3ти етаж), минералите (2ри етаж) и историческо-археолохичните находки от района на Кърджали съхранявани в Музея (1ви етаж, в частност тук са находките от Перперикон).
    Дневният ни маратон приключва с разглеждане (отново за някои от нас) на манастирите "Св. Йоан Предтеча" и "Св. Успение Богородично", разходка из Центъра и вечеря.

5 септември 2014 г.

    Отпътуваме за град Ардино. Преди града се отбиваме по нов асфалтов път, който води към малък паркинг близо до тракийското светилище "Орлови скали". После поемаме по новонаправената еко-пътека към светилището, което се оказва грешка, не че тя не води до където трябва, но самата тя е напълно безсмислена - достатъчно е да хванете от паркинга хоризонталната пътека, направена от строителите на еко-пътеката, и след примерно 3 минути сте на нужното място без никакви усилия. Попадаме на внушителна скала на стръмен хълм, в която са изсечени голямо количество трапецовидни плитки ниши ...
     На връщане към град Ардино минаваме по пряк тесен път, който ни отвежда точно на Градския музей, който е толкова нов, че даже още няма платен вход, но има уредник, който ни развежда из експозицията и на разказва по нещичко за всичко видяно.
    Следва гвоздея на деня - Дяволския мост над река Арда. Той е забележително архитектурно съоръжение, което сякаш започва от никъде и води на никъде, но това е само привидно - в древността тук е имало римски мост, който е бил част от пътя Виа Игнация (Тракия - Бяло море), а в сегашния си вид е построен през 16ти век като част от пътя Горнотракийска низина - Беломорска Тракия - Егейско море. От начало пътя е нормален "български" асфалтов път, следва чисто нова отсечка и накрая има около 1.5км трудно проходим черен път, но с кола може да се стигне до самия мост. Той е разположен в живописен каньон заобиколен от стръмни и високи хълмове - мястото си заслужава да поседите там известно време и да се порадвате на природата и човешкото творение в нея.
    Насочваме се към град Мадан. Пътьом спираме на красиво място, където река Арда се спуска от нещо като малко язовирче - в последствие се оказва, че това е язовирната стена на ВЕЦ "Бели извор". За съжаление в Мадан не можахме да видим "Кристалната зала" (работи от 10 до 14 часа!) и музея на рудодобива (в ремонт е). За сметка на това успяхме да се вмъкнем в пещара "Шаренка", в която са поставени фигури на тракийци, които оживяват в светлините на дадените ни челници. Естествено, известно време щъкаме и из град Мадан.

6 септември 2014 г.

    Групата ни нараства и, вече, с 3 коли отпрашваме към светилщето на Орфей в/до село Татул. На върха на голяма самотна скала намираме остатъци от древни крепостни стени, скален гроб и други атрибути на древното светилище. Във всички посоки се откриват красиви гледки към тази част на Родопите.
    Следващия ни обект е тракийското светилище (и може би обсерватория) Харман кая, до което стигаме след 15-на минути ходене по черен път отклоняващ се от главния асфалтов път. То наистина наподобява харман направен в горната част на невисока скала.
    От далече зърваме "Елмалъ баба текке", но не отиваме до там тъй като там се провежда събор.
    Отбиваме се и до Тюрбе Хасан баба (гроба на Имам Хасан баба).
    Предприемаме 3 километрова (според табелата) микро-екскурзия до "Вкаменената гора". Има отлична маркировка, която накрая на дъното на един красив каньон изчева - видимо някъде там е и самата "Вкаменена гора", но ние така и не я намерихме. На единия скат на каньона има почти отвестни скали, по които има многобройни издълбани трапецовидни ниши, които са характерни за някои тракийски светилища в района. Връщаме се по друг път радвайки се на красивата родопска природа.
    Следва Момчилград. Обикаляме Центъра му и посещаваме основните му забележителности.
    Денят ни завършва с традиционната Официална вечеря на Сборището.

7 септември 2014 г.

    "Черешката на Сборището" - тракийското светилище Перперикон. Хълм увенчан с голяма каменна шапка, на който в продължение на може би 4 хиляди години са оставяли следи живелите в района хора - от древните траки до римляните и византийците. Наемаме си екскурзовод (30 лева) и тръгваме нагоре. Първо се сблъскваме с отводнителната система, по-точно системи - за дъждовна/прясна вода и мръсни води. Следват издялани и вдълбани камъни и скали с различно култово/религиозно предназначение. Отзоваваме се в "тронната зала" на древните жреци. Екскурзовода увлекателно разказва какво и как (може би!!) се е случвало ... На върха виждаме смесени останки от различни епохи: крепостна стена от римско време, колони от византийците, основи на помещения, щерна за вода (твърди се, че там има и извор?). Разкопките продължават ...
    Въпреки, че се подразбира, да го кажем: във всички посоки има чудесни панорамни гледки.


 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024