Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Предстоящо Сборище №.1
Информационна Система/ИнфоСис
Лични Офиси
Активни Събития и регистрации
Архиви
Сваляне на Файлове
Сборищен Съвет
Търсене
 
Фото-Отчет за
Мезекското сборище 2011
състояло се от 19 до 24 май 2011 г.
Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Участниците

В Мезекското сборище 2011 участваха 22 човека:

Мястото

Най-добрите снимки от Мезек 2011

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


19 май 2011 г.

Най-нетърпеливите сборищници се събраха по обед в град Хасково. Те се разходиха из центъра му, надникнаха в Историческия музей и се изкатериха на камбанарията на монумента на Св. Богородица, от където се открива чудесна гледка към града и където се намира най-високата статуя на Богородица според Книгата на рекордите на Гинес от 2003 г. След като компанията похапна, тя се отпави на разходка до Тракийската гробница в село Александрово на 10на километра от Хасково. В 16 часа първите сборищници отпътуваха към село Мезек, седалището на Сборището, където се настанища и започнаха да щъкат из околността му.

20 май 2011 г.

След утринна гимнастика (не на всички!) и закуска (на всички!), се отправихме към средновековната крепост "Калето" над село Мезек. Тя се оказа на около 300-400 метра от бунгалата ни (зависи от избрания път). Крепостта е частично възстановена и мястото е добре подържано. От нея има хубав изглед към селото и цялата околност. В района се оказа, че има 3 малки язовира. На западния язовир си направихме обеден пикник, а източния язовир ("Пирамидата") посетихме привечер. Последния се намира на около 300 метра от Тракийската гробница в Мезек. За съжаление от нея може да се види само помещението, а всико намерено там е пренесено в Националния исторически музей в София (имало идея в гробницата да се пресъздаде оригиналната обстановка чрез холограма).

21 май 2011 г.

Сборищната компания нарасна и се отправи към връх Шейновец (с коли защото еко-пътеката се екологизирала до толкова, че се открива трудно и на места е напълно непроходима). Мястото си заслучава да се посети: пиятна гледка към долини, хълмове и язовир Ивайловград, има паметник на загиналите там през 1912 г., радиорелейна станция и няколко бункера. На връщане от Шейновец обядвахме на крак и заедно с новодошлите ни приятели се отправихме към тракийското светилище "Глухите камъни", до което се стига по пътя за Ивайловград. На около 200 метра от главния път има приятни за пикник поляни, а широка пътека води до обекта в продължение на около 2500 метра. От "Глухите камъни" се насочихме към винарната "Катаржина" (оригинала е Katazina, а не Katarzina, но на български са решили да добавят едно "р" за благозвучие, намира се в началото на отклонението на пътя за Мезек от стария път Харманли-Свиленград). Тук може да се проследи целия съвременен процес на производство на вино (от засаждането на лозята до наливането на готовото вино във Вашата чаша). Има екскурзовод, може да се дегустират различни вина и да си закупите вина. Мястото е приятно и интересно за посещение даже за безалкохолици. От винарната се отправихме към Свиленград, където вечеряхме.

22 май 2011 г.

Подрепихме се в началото на деня и поехме към Ивайловград. По пътя спирахме на много места, от които има гледки към язовир Ивайловград. Разходихмесе и по стената на язовира. Оттам поехме през Ивайловград до римската вила Армира (3 лева вход, включва и беседа). В затворено помещение е реконструирана вилата с каквото е било останало от нея. Тя е открита при строителството на язовир Ивайловград, което е наложило неговото пре-проектиране и построяването му на настоящото му място. В нея ще видите оригинални мозайки, скулптори, колони и други. Тук разбрахме, че римляните са измислили и подовото отопвение - то е действало в тази вила и конструкцията му е запазена. В ранния следобед се отзавахме за обед в механа "Калето" в Ивайловград (лошо обслужване, не ходете там защото пилето от порцията Ви ще отлети преди тя да кацне на масата Ви, но ще разберете това след час!). Направихме си разходка из града, но Историческия музей затларя в 16 часа и не можахме да влезем в него. На връщане минахме по пътя през Гърция защото е значително по-хубав, макар и малко по-дълаг, от този през България. Посетихме и винарна "Карапеев" в Мезек - дегустацията е безплатна и можете да си купите добро вино на сносни цени. В пълен състява дружно вечеряхме в Мезек, където единственото заведение за похапване е в ресторанта на нашето вилно селище.

23 май 2011 г.

На закуска решихме компанията да се разцепи: тези, които си бяха взели задграничнита паспорти, тръгнаха към град Одрин в Турция, а останалите потеглиха към Свиленград.

      В Свиленград се оказа, че има доста какво да се види. Разходихме се по главната му пешеходна улица, по която може да се стигне до Централния парк, който е много чист, великолепно подържан и приятен за отмора. На близо се намира Историческия музей (вход 2 лева), който беше затворен, но с едно телефонно обаждане се договорихме с Директорката му да го отвори за нас. Експозицията е малка и добре подредена, което съчетано с почти едночасовата беседа на Директорката, ни достави удоволствие от посещението. Научихме по нещичко за миналото производство на коприна, гредския бит, Балканската война и историята на фотографията.> После с малко питане стиграхме до Червеното училище, в което е преподавал Иван Вазов. В неговия двор е църклата Св. Троица. След като обадвахме се разходихме по стария мост над река Марица (1529 г.).
       От Свиленград се насочихме към село Маточина. Там се намира скална църква и крепостта Букелон, около която цар Калоян е разбил кръстоносците и е пленил император Балдуин на 14 април 1205 година. На връщане се отбихме да видим и скалната църква при село Михалич.

       Група от 6 сборищници отцепи с 2 коли за Одрин, но в грешен ден (музеите са затворени в понеделник!), което сведе посещенията само до джамията Селимие (построена в периода 1568-1574 от османския архитект Мимар Синан в чест на султан Селим II и се счита се за най-високото му архитектурно постижение). Тя има най-високите минарета в Турция - 70,9 метра. С развлекателно туристическо влакче посетихме крайречния парк на река Марица. Пътят мина през мост на река Тунджа. Пихме прекрасно турско кафе и съзерцавахме огромната и пълноводна в тази си част Марица. Посетихме открития и покрития пазари като купихме сладки неща за колегите.

Денят завърши с Официалната Вечеря на Мезекското сборище - ГОЛЯМ КУПОН беше до след 3 през ноща!

24 май 2011 г.

След закуска се сбогувахме до честването на 30та годишнина на випуска ни на 10 декември 2011 г. Част от компанията се събра в Харманли, където щъкахме из центъра. Видяхме и, въпреки забраната, минахме по Гърбавия мост (странно, там сега е запуснато и даже няма вода под моста, а реката видимо е изчезнала отдавна). Надникнахме в Историческия музей и видяхме "Керван сарай" (казано по съвременно - мотел), от който е останала само една стана. С питане намерихме църквата Св. Атанасий, която наподобява малък манастир с приятен двор. Тя е в чудесно състояние и заслужава да се види. В завържех посетихме Извора на Белоногата, след което всеки си пое по пътя.


 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024