Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Предстоящо Сборище №.1
Информационна Система/ИнфоСис
Лични Офиси
Активни Събития и регистрации
Архиви
Сваляне на Файлове
Сборищен Съвет
Търсене
 
Фото-Отчет за
Сапаревобанското сборище 2012
състояло се от 23 до 27 май 2012 г.
Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Участниците

На Сапаревобанското сборище 2012 присъстваха 12 човека:

Мястото

Най-добрите снимки от Сапарева баня 2012

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


23 май 2012 г.

   С пристигането на първите 8 сборищници в късния след обед дъжда спря и облаците се разпокъсаха. Явно те донесоха подобрението на времето в района.
   Настанихме се в бунгалата "Верила", които се оказаха на симетрично място спрямо главния път понеже на сайта им е посочен домашния адрес на управителката (?!). Описанието им съответства на действителността: чисти и уютни с много зеленина и цветя около тях. Голямата поляна с трева (примерно 100 на 30 метра) е голям плюс, както и изгледа към Рила. Механата е малка, но уютна, а ястията (включително и по желание) са чудесни и в тях попадат продукти от близката зеленчукова градина.
   След малко приказки се разходихме около прочутия (?) Гейзер, който се оказа че през 2010 г. е бил повреден при опит за ремонт и сега вместо гейзер се вижда резултата от работата на някакво помпа - мислете си за гейзер като гледате шадраванче от водни пръски и пара!
   После се настанихме за вечеря в ресторанта на хотел Германея - добро място за похапване като изключим, че тарикатското на "Тарикатското сирене" се състой в сервирането му след над час и половина след поръчката му, на която тема падна голям майтап (с наш Пламен).

24 май 2012 г.

   Честитихме си празника и закусихме. Поприказвахме и се отправихме на обиколка из глад Сапарева баня в този слъчев в прекия и преносен смисъл на думата ден. Като начало отидихме до близката църква "Рождество Богородично", но беше затворено и само надникнаме над зида. Върнахме се на главната улица и потърсихме старата Баня, но на нейно място беше изникнал през 2010 г. нов спа-комплекс. Отново минахме покрай "Гейзера" и разгледахме старата църква Свети Николай от 12-13 век, която е в парка в центъра на града. Направихме няколко тигела из Центъра и послушахме фолклорни изпълнения на детски състав по случай 24 май.
   Кракомобила ни заведе в квартал Гюргево, където посетихме храма "Св. Вмнк. Георги Победоносец" от 1840 г. Последва кафе-пауза, където дочакахме към нас да се присъединят последните 4 сборищници.
   Последва обед в пица заведение в центъра, където дават и великолепна шкембе чорба и пилешка супа. Оттам се върнахме в бунгалата за кратка почивка.
   Следобеда посветихме на излет (общо към 3.5 часа) до близкия манастир "Свети Стефан" (пътя е от бензиностанцията в квартал Гюргево, има и по-стръмна пътека в дефивето на около 200 м. оттам). Пътя е лек и води през поляни и борови гори (примерно 75 минути пеша на изкачване, може да се стигне и с кола/джип, но защо?). Манастира е разположен на няколко полянки с трева. От ляво на входа му има обрасла с мъх много разклонена череша. Историята му в снимки е под един навес и може да я разкаже попа, който ни даде и шишета за да си налеем вода от близкото аязмо "Свети Стилиян". В двора си направихме общи снимки, една от която е забележителна с това, че 1-2 десети от секундата преди да щракне самоснимачката се появи една котка, която посегна към фотоапаарата, което предизвика естествен смях, който е запечатан на тази снимка.
   Денят ни завърши с обща вечеря местен ресторант.

25 май 2012 г.

   Закусихме и въпреки слабия дъжд попеглихме към село Овчарци, където се паркирахме в центъра му. За около 15на минути ходене стигнахме до най-долния от Овчаровските водопади на река Горица - водопад Горица. На връщане се отбихме в попътната работеща валявица.
   Оттам отидохме в Ресиловския манастир, отбивката за който е примерно на 150 метра от село Ресилово. Това е съвременен манастир, който е консервиран във вида си от примерно 2008 г. и прави впечатление с нестандартни архитектурни решения.
   Обядвахме в ресторант "Флора" в Сапарева баня, където се зароди нова идея за прекарване на остатъка от деня.
   Напазарувахме за вечеря и се прибрахме в бунгалата. Там се събрахме да сладка следобедна раздумка за няколко часа, а 4 члена от компания се отдадоха и на удоволствия в минералната вода на близкия спа-комплекс.
   Вечерята си я приготвихме сами. Напривихме салати и запалихме барбекю, на което си опекохме пържоли и зеленчуци (от механата ни дадоха безплатно всико необходимо). А после си "облизахме пристите" ...

26 май 2012 г.

   Денят започна със слаб дъжд, ниски облаци и мъгли. След закуска дълго се колебахме какво да правим. Надделя желанието на 8мина ентусиасти да реализираме програмата си за деня като отидем до Седемте Рилски езера.
   Две коли ни отведоха до лифта в Паничище, с който човек може да се качи до хижа Рилски езера за около 25 минути. Там отново се отдадохме на колебания поради слабия дъжд и мъглата (видимост около 30-50 метра в началото). Докато се триумяхме, времето почна да се оправя (видяхме самия лифт!) и в крайна сметка потеглихме нагоре (с още 4ма туристи, 10% отстъпка за група от поне 10 човека). От лифта се отправихме към хижа Рилски езера (150 метра от него), където похапнахме различни чорбички. Освежени запъплихме нагоре по мокър терен, на места кален и с петна от сняг. Колкото по-нагоре стигахме, толкова повече времето ни се усмихваше и снега ставаше все повече. Видимостта нарастна и видяхме красотите на Рила. Стигнахме до замръзналия Бъбрек заобиколен от плътно снежно поле. Оттам тръгнахме обратно понеже лифта работи до 16:30 часа. Слизането беше по-лесно поради подобреното време и приповдигнатия ни дух. Целия преход ни отне около два часа и половина, от които към час и половина изкачване.
   Към 17 часа екскурзиантите се прибраха по бунгалата за кратка почивка.
   Вечерта пременени се събрахме на традиционната ни сборищна Официална вечеря в Механата на вилното селище. Времето там отлетя неусетно в приятни приказки, хубави гозби и ободряващи/сгряващи напитки в съпровод на музика по желание.

27 май 2012 г.

   Денят за раздяла ... Няма как, и хубавите неща си имат край!
   След закуска се събрахме за сбогуване, след което всеки си хвана пътя. Но, естествено всички знаехме, че предстоят нови Сборища, което прави подобни моменти по-лесни за преживяване.


 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024