Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Предстоящо Сборище №.1
Информационна Система/ИнфоСис
Лични Офиси
Активни Събития и регистрации
Архиви
Сваляне на Файлове
Сборищен Съвет
Търсене
 
Фото-Отчет за
Гръцкото микро сборище 2013
състояло се от 14 до 22 септември 2013 г.
Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Участниците

На Гръцкото сборище 2013 присъстваха 6 човека:

Мястото

Панорамни снимки от Гърция 2013

Най-добрите снимки от Гърция 2013

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


14 Септември 2013 г.

    Най-дългият еднодневен преход в екскурзията: от София до Делфи - около 670 километра. След утринна раздумка на площад "Александър Невски" в София потегляме към 7 сутринта. В България имаме 3 спирки: малко след град Сандански, на последната бензиностнация в това направление по пътя и малко преди ГКПП "Кулата". Ландшафта се променя от полупланински в Кресненското дефиле до равнинен в района на Солун, след което постепенно се пренасяме в планинския район на планината Парнас (Parnassus или Parnassos на английски и Παρνασσός на гръцки), в която се намира град Делфи. Пътьом минаваме в подножието на планината Олимп населявана в гръцкия митологически пантеон от боговете на древна Елада. В района на Делфи се срещаме за пръв път с пейзаж, който ще виждаме често по-нататък: скалисти планини излизащи директно от морето и обикновенно с малко растителност (видимо поради отсъствие на достатъчно почва).
    Към 18:30 пристигаме в град Делфи и се настаняваме в хотел "Парнасос" (Parnassos), който се оказа единствения "свестен" хотел, в който бяхме. Последва около час и половина пешеходна самостоятелна разходка из Делфи. Града има две основни "хоризонтални" улици, успоредни на огромно дере тип каньон, което се намира под града, и множество "вертикални" улички, които ги съединяват. В далечината се вижда залив от Пелопонеския провак - гледката е много красива, особенно при изгрев и залез слънце.
    За вечеря се настанихме в една Таверна, чиято тераса виси над безната под града и има добър изглед кам морето.

15 Септември 2013 г.

    След закуска ни доставят с автобуса на около 800 метра близо до входа на Светилището на Аполон в Делфи.
Така започва първото голямо тичане по исторически, археологически и други обекти. Дават ни един час за разглеждане на всички обекти в района: светилището на Аполон, храма на Атина, археологическия музей а античния гимназиален комплекс - това е идиотщина заложена в пакетната програма понеже само в района на светилището има над 20 обекта, при това разположени на скален хълм с наклон 20-60 градуса. Друг дефект заложен в програмата на "ТАНСУ" е, че основните беседи на екскурзоводката се провеждат в автобуса, преди посещението на обектите описани в тях, а след това се разчита "умните" туристи да си спомнят всичко казано за съответния обект, когато той се появи пред погледа ми и освен това да съобразят, че той е нещо, за което им е вече говорено. Помислете си какво се случва с примерно 20-25 обекта от светилището на Аполон в Делфи в тази ситуация! Грешен подход! Мястото на ексукрзовода в подобни ситуации е на посещаваните обекти заедно с туристити и тук е мястото за съответните беседи и отговори на въпроси! Божо успя да види всичко, но това си има своята цена благодарение на недомислията в програмата на туроператора "ТАНСУ".

    Светилището на Аполон в Делфи е първия ни разгледан обект. То буквално е издялано в стръмен скален склон на планината Парнасос и е известно с това, че тук е бил знаменитя (за добро и лошо!) в древността Делфийски оракул, който (по-точно, която (Пития, Pythia, Πυθία)) в състояние на транс или друга възбуда е приказвал не съвсем свързани и понятни неща, които след тълкуване от съответните свещенници са били представяни за предсказания на оракула .... Сега тук могат да бъдат видяни монументалните останки от храма на Аполон, съпътстващи сгради, стадион и още много други. От светилището има впечетляваща гледка към околните скални хълмове и каньона под тях, вижда се и храма на Атина и Гимназиалния комплекс.
    Оптимизацията на маршрута изисква следващия посетен обект да е храма на древногръцката богиня Атина. От него са запазени основите и няколко колони, както и основите на други сгради.
    На връщане/отиване за храма на Атина може да се види античния Гимназиален комплекс, но той беше заключен и не можахме да го видим отблизо.
    Последните 20-на минутки от предоставения ни един час за тичане по обекти бяха посветени на Археологическия музей. В него са представени много от находките от околните археологически разкопки: статуи и/или части от тях, колони, мозайки, надписи, ... Те дават възможност човек реално да се докосне до епохата, когато Светилището на Аполон в Делфи и другите обекти около него са функционирали.

    От Делфи потеглихме към Пелопонеския провлак. Пътувахме по северната му част, където непрестанно се сменяха прекрасни гледки към морето и издигащите се от него планински склонове. От град Антирио до Пелопонеския полуостров минахме по моста Рио-Антирио (Rio–Antirrio bridge, Γέφυρα Ρίου-Αντιρρίου), който за момента е най-дългия висящ (multi-span cable-stayed bridge) мост в света дълаг 2880 метра. От моста има хубава гледка към крепостта Рио, градовете Рио, Антирио и Патра, както и към Пелопонеския провлак. След град Рио отпрашихме към малкото рибарско село Килини, от където от пристанище Килини се качихме на ферибота до пристанище Закинтос в град Закинтос на остров Закинтос. И на двете пристанище от ферибота се открива панорамна гледка към тях и местата, където те са разположени.

    Към 17 часа се настанихме в хотел Адмирал във вилно селище Аргаси на остров Закинтос. Забележка: ако имате избор, то НЕ отсядайте в този хотел - това е стар реновирен хотел с множество кусури като липса на топла вода, не работещи или счупени предмети по стаите, реална липса на WiFi Интернет поради слабия сигнал, и т.н. Храната обаче беше добра.
    Последва разходка из вилно селище Аргаси и плажа му (малка пясъчна ивица и ивица с дребен чакъл).
    След вечеря се събрахме пред стаята на Ели и Ани, което стана обичайно до края на присъствието ни на остров Закинтос

16 Септември 2013 г.

    Като начало трябваше да посетим крепостта Закинтос, която се намира на хълма Бохали (Bochali, Μποχάλη) над град Закинтос, Да, ма не, в понеделник музеите са затворени - екскурзовода трябваше да го съобрази. Като компенсация разгледахме църквата Свети Георги на това красиво място и дълго се любувахме на хубавия панорамен изглед към приморската част на град Закинтос. Междувременно, докато всички без Божо си пиеха кафето и се любуваха на гледката, Божо намери козя пътека под крепостта, от която има също хубави панорамни гледки и която води в дупка в крепостната стена (Ура! - безплатен вход!).

    До обед разглеждахме град Закинтос, столицата на остров Закинтос, който е на около 4-6 километра от вилно селище Аргаси (според различни табели по пътя). Градът е бил буквално унищожен от земетресение през 1953 година с център на близкия остров Кефалония, поради което той се състои изцяло от нови сгради. При земетресението са оцелели само 3 сгради: катедралата Свети Дионисиос (St. Dionysios, построена 1948 г., вижте и тук, Свети Дионисио от Закинтос (1646-17.10.1624) е потрон на остров Закинтос), църквата Свети Николас (от мола)(St. Nicholas of the mole ("tou Molou", of the Quay - от мола/кея), 17ти век) и Националната банка, които ние видяхме. Последните две са разположени на централния площад Соломос носещ името на нациолния поет Дионисиос Соломос (Dionysios Solomos, Διονύσιος Σολωμός, 8.04.1798 – 9.02.1857). Повечето улици са тесни и сградите са буквално една до друга, но на вяскъде където има възможност ще видите зеленина и цветя. Основното пристанище е част от самия град. От него започва крайбрежна улица и алея, покрай която има доста "капанчета" и магазини, която свършва с малък плаж, градинка и малко пристанище за лодки и яхти. Този ден се оказа един от 30-ната дъждовни дни през годината в Закинтос, което малко съкрати разглеждането на града.

    След кратка следобедна почивка и плуване в басейна на хотел Адмирал, Божо и Анито предприеха самостоятелно изкачване по баирите в основата на които е вилно селище Аргаси. Баирите са обработени (където има почва!) и по тях навсякъде са засадени маслинови дървета. От много места се откриват панорамни гледки към вилно селище Аргаси и град Закинтос, които са значително по добри от тези от хълма Бохали - градът и самия хълм са "на длан". Също има изглед и към Залива Лаганас, който посетихме следващия ден.

    След вечеря отново се събрахме на хортуване пред стаята на Анито и Ели.

17 Септември 2013 г.

    Този път посещението на крепостта Закинтос е успешно! Ескурзоводката ни дава 30 минути, което е подигравка: 10на минути отиват за отиване и връщане от паркинга до входа на крепостта и 1-3 за купуване на билет, а за останалите 18-тина минути е невъзможно човек да иде до далечния край на крепостта и да се върне без да разглежда нищо! Решението: съзнателно тичане, разглеждане и снимане в продължение на 50 минути! Цената е тормоза на екскурзоводката по телефона и ругатните на чакащите в автобуса екскурзианти, които не се интересуват от обекта.
    Венецианската крепост Закинтос на хълма Бохали е на място, където е имало древен акропол (Псофидас). Тя е била често разрушавана от земетресения и възстановявана след тях. През 1479 е срината до основи от турците. Сегашните останки от стени и фортификации са направени от венециански инженери през 1646—1647. Малко е оцеляло през вековете до сега: склада за муниции, затвора, основите на 6 църкви и някои сгради. Мястото на крепостта е гора с високи борове и реално може да се разглежда като парк. От краищата на крепостта се разкриват панорамни изгледи към град Закинтос, залива и пристанището му, околните хълмове и малки равнини, както и към залива Лаганас и град Лаганас. Значително по-внушителни са Новата и Старата венециански крепости на остров Корфу, но това е друга тема ...

    После прекосихме на пряко полуостров Василикос в неговата "шийка" и през село Лаганас попаднахме на крайбрежието на залива Лаганас. На север-североизток има пясъчен плаж с плитко море, на юг-югозапад е каменисто и по средата се намира пританище Лаганас, от където тръгват многобройни корабчета и лодка за разходки из околността. Като изключим плажа, тук основните атракции са разходките с корабчета и лодки около двата близки острова и Сините пещери (на Лаганас), както и "гледането" и/или "търсенето" на костенурките Карета карета (loggerhead sea turtle, Caretta caretta).
    Забележки за невежи/наивни туристи:
        1. Костенурките Карета карета са застрашен вид, достигат до 3 метра и до 140 килограма в Атлантическия океан (местните са около 3 пъти по-малки) и наистина обитават района на залива Лаганас и снасят яйца на плажа в резервата Геракос. Те обаче изобщо НЕ живеят на около 40-70 метра от пристанището, където ги показват на туристите! Те биват привличани там като им се поставя храна в точно определено време (дъното е само пясък там и няма нищо за ядене за тях там!). Те се показват на повърхността за да дишат на около 7 минути. Точно тава са "щастливите случайни моменти", когато туристите могат да ги зърнат!
        2. Сините пещери изобщо не са пещери, а са малки арки, даже не тунели, образувани от краищата на падащи в морето скалисти хълмове. В околността наистина има пещери, но те са мизерно малки и ги показват само от голямо разстояние на туристите.

    Божо и Анито се включиха в 3 часово плаване с малко корабче. Видяхме "Сините пещери" и плувахме 30 минути около и в тях. На връщане спряхме до по-големия остров в близката околност, където имахме 20 минути за плуване - тук атракцията е плуване през 20-на метрово тунелче, което излиза на малък плаж. На края, буквално на 50на метра от пристанището нашето и други корабчета/лодки маневрираха многократно докато "случайно" бяхме ощастливени да видим костенурки Карета карета. В подобно плаване се включиха и другите ни спътници, но за 1 час само около близките острови и "търсене" на въпросните костенурки. Останалото време прекарахме по местните капанчета, препичане на плажа и плуване в морето. Тук морето беше най-солено от всички места, които посетихме.

    Денят ни завърши с вечеря и разбор на преживяното.

18 Септември 2013 г.

    Незабравим ден! Круиза до остров Кефалония и обикалката му с автобус си заслужават! В него участваха Анито, Божо и Пешо.

    Към 8 сутринта се натоварихме на кораба, който предстоеше да ни отведе до остров Кефалония. В пристанище Закинтос направихме хубави снимки и се радвахме на изгрева на слънцето и неговите отблясъци в морето, града и околните хълмове. До пританище Порос на остров Кефалония се пътува около час и четвърт. Вълнението в открито море беше 3 бала с насрещен вятър - нищо особенно, но това повали повечето пътници по столове/дивани и им предизвика стомашни безпокойства. Оживлението настъпи като попаднахме в сянката на вълните от острова и с наближаването на порт Порос. Основната гледка от морето към Кефалония са планинини. излизаще направо от морето. В порт Порос се прехвърлихме на автобуси.
    
    Последва прекосяване на планината Аинос (англ. Aenos или Ainos, античен гръцки Ὄρος Αἶνος, модерен гръцки Όρος Αίνος, италиански Monte Nero или Montagna Nera) от югоизочната й страна на път за столицата град Аргостоли. Гледките са впечатляващи: път буквално изрязан в скалите, високи скалисти хълмове и върхове, големи долини и дерета, от време на време се вижда морето ... Гледането на постоянно променящия се ландшафт прави пътуването приятно и времето минава неусетно. Пътьом спряхме да разгледаме манастира Свети Герасимус, който е разположен в малка равнина сгушена между планинските хребети. Свети Герасимус (1506–1579, Saint Gerasimos of Kefalonia, Άγιος Γεράσιμος), е патрон и покровител на остров Кефалония. Красивите планински гледки постепенно се смесват с морския пейзаж, а планините продължават буквално до самия морски бряг на столицата Аргостоли.

    В град Аргостоли (Argostoli, Αργοστόλι) имахме на разположение около час. Направихме кратка разходка по крайбрежната алея, от която има изглед към залив в Ионийско море и величествените хълмове на планината Аинос, и успоредната на нея пешеходна зона в града. Има археологически музей (известен като Музея на Кефалония), на нямаше време да го посетим. Града е реално само с нови сгради понеже е бил почти напълно разрушен от земетресение през 1953 година с епицентър в южната част на острова, което е разрушило около 90% от инфраструктурата му.

    От Аргостоли пътувахме по крайбрежен път изрязан в скалисти хълмове до плажа Митрос. От пътя има чудесни пейзажи. Макар и от далече, зърнахме острова на Одисей Итака (Ithaca или Ithaka, Ιθάκη, Ithakē).
    Митрос е малък плаж, до който има и шасе, в основата на планински хълмове, които влизат в морето. Гледката от високо (на пътя има наблюдателна площадка) е изключително красива - просто вижте снимките! В далечината на един полуостров се вижда стара крепост, където някога се е помещавал затвор ...

    Спирката за обед беше в рибарското селище Агия Ефимия (Agia Effimia, Αγία Ευφημία), около което е разположено малкото едноимено градче. Стръмни скалисти склонове се спускат до морето и влизат в него. Има малко пристанище и скалист плаж, но пък водата в морето е кристално прозрачна (естествено Божо плува и там докато другите обядваха).

    Навлязохме във вътрешността на Кефалония и посетихме пещерата Мелисани (Melissani Cave, Μελισσάνη) известна още като езеро Мелисани.
    Само по себе си мястото е интересно, но това, което може да се види е разочероващо. За 6 евро дават около 6-8 минутна разходка с лодка на общо разстояние около 50 метра в отворената част на пещерата (тавана е паднал) и началото на една галерия по езерото Мелисани в пещерата, което се пълни с морска и прясна вода, но е сладководно макар, че дъното му е под морското ниво. По стените има малки сталактити и през примерно 30на метра широк и 20на метра висок "комин" се вижда небето. Малкото място и лошото осветление не дават възможност за направата на добри снимки.
    Над отвора на "комина" има направена наблюдателна площадка, от която има хубава гледка към дъното с езерото, но проблема е, че достъпа до тази площадка е затворен с метална оградаа (вратта е заключена), която е добре обвита с бодлива тел - все пак Божо успя да направи някоя друга снимка и оттам!

    Продължихме през острова до пещерата Дрогарати (по-точно пещерите Дрогарти, Drogarati cave(s)). Входа на пещерата е на около 40 метра под нивота от което се тръгва, 119 стъпала и няколко наклонени площадки. Достъпната за туристи част от пещерната система е голяма зала, в която има хълмче, по което се влиза и излиза. Определено има какво да се види: на всякъде има сталактити, сталагмити, сталактони и драперии. Има впечатляваща гледка от основната площадка на пода на пещерната зала. За съжаление лошото осветление пречи на снимането и оцветява пещерните образувания в неестествени цветове.

    Продължиме по планински пътища до порт Порос, където се натоварихме на чакащия ни кораб, който ни върна на остров Закинтос. Поради попътния вякър и плаването по вълните вълнението не се усещаше, а това повлия положително на пътниците.

    Останалата част от нашата компания, Вини, Ели и Малинка, се отдадоха на почивка и посетиха плажа Свети Николас (област Василико), за който ще стане дума по-долу в текста за 20-ти септември.

19 Септември 2013 г.

    "Навагио" е нещото, за което си заслужава да посетите Гърция!
Ако го видите, ще го запомните за цял живот ... Единствено Акропола в град Атина му съперничи по сниманост/оснимане в Гърция!

    На гръцки "навагио" (Ναυάγιο) означава корабни останки (shipwreck на англ.), обикновенно от корабокруширал кораб. В случая "Навагио" означава име на залив и плажа в нето в североизточната част на остров Закинтос. Мястото е известно още като "Заливчето/пещерата на контрабандистите" (“The Smuggler's Cove”) поради това, че там се намират останките на железения контрабандистки кораб Панагиотис (Panagiotis, Παναγιώτης) построен в Шотландия през 1937 г., който през 1980 г. след преследване от гръцките власти в бурно море, е бил изхвърлен на тава място след повреда в двигателя. (Съществува и версия, според която кораба е сложен на сегашното си място от гръцкото Министерство на туризма). Официалното название на залива и плажа е "Свети Георгиос" (“Aghios Georgios”) по името на близкия, 2.5 км., манастир "Свети Георгиос тон кримон (от скалите)" (Aghios Georgios “ton Krimnon” (“of the cliffs”)), което име се знае от малцина и не се използва от никого. Мястото е достъпно само откъм морето за не-алпинисти.

    От Аргаси пътуваме около 40 километра на север по източното крайбрежие на остров Закинтос. Пътя е изклютелно живописен с постоянно сменящи се планинско-морски пейзажи и сам по себе си е хубаво преживяване. Той ни отвежда да пристанището-плаж Свети Николас в залива Свети Николас (St. Nicholas), в който се намира и островчето Свети Николаос(Agios Nikolaos). Това е живописно място с пристанище, на който могат да спират фериботи и малък пясъчен плаж в района на който е пристанището за лодки и яхти.

    От порт Свети Николас с започваме плаване с малка моторна лодка. От ляво е интересния планинско-скалист бряг на остров Закинтос, а в далечината в дясно се виждат очертанията на остров Кефалония. Лодката следва от близо брега, така че ние можем да се насладим на чудатите и красиви скални форми по него. След около 40на минутки се отзоваваме на входа на залива Навагио - заграден е от към сушата с почти отвестни бели скали високи вероятно 50-80 метра, светло сини прозрачни води, в дъното се белее пясъчен плаж, на който ясно личи ръждясалия корпус на кораб. В същност, видимия цвят на скалите и водата зависят от положението на слънцето, наличието на облаци, а при бурно море или след вълнение водата добива белезникав цвят и има видимост под един метър поради вдигнатите от дъното седименти. По-нататъшното описани е излишно - вижте снимковия материал защото думите не са в състояние да го опишат без загуба на информация. Ани, Ели и Пешо слязоха на плажа, а Божо скочи директно във водата и преплува залива покрай двете му скални стени и два пъти го прекоси на пряко. Жалко, че ни дадоха само 40на минути защото човек може да стои на това вълшебно място много дълго и да изпитва удоволствие през цялото време ...

    От Навагио плавахме до Сините пещери (на Навагио) - също красиво място, където имахме 20 минути за плуване (за радост на Божо) и/или съзерцание на околността. В същност и тези Сини пещери не са пещери, а скални арки и малки тунели в скали спускащи се от брега в морето. В брега има и истински пещери, но ги видяхме само пътьом от лодката. Мястото е красиво както над, така и под вода.

    На края отново се отзовахме на плажа-пристанище Свети Николас. Тук прекарахме няколко часа на плажа и капанчето до него, а Божо се отдаде на водно-подводни преживявания като преплува района на пристанището и с плуване обиколи целия остров Свети Николаос.

    През този ден Вени и Малина се отдадоха на мързелуване, плажни и други удоволствия.

    Денят ни завърши с концерт на гръцката музика, който беше до басейна на хотел Адмирал, в който бяхме настанени.

20 Септември 2013 г.

    От Аргаси по красив крайбрежен път стигнахме до плажа Геракос, който е в защитената зона-резерват Геракос. Тук си правят гнезда и снасят яйца костенурките Карета карета. Естествено туристите не виждат тези събития, а само тук-там по пясъка конструкции от дъсчици с надписи показващи къде са гнездата под пясъка - тази зона е оградена с въже и, разбира се, е забранена за посещение. Сам по себе си плажът Геракос е красиво място достъпно за туристи и плажуващи. Той се намира в югоизточния край на залива Лаганаси от него се открива добра гледка към вътрешността на залива Лаганас и островите в него.

    Следващата ни спирка е плажа Свети Николас на югоизточната страна на полуостров Василикос близо до плажа Геракос. Това е малък приятен пясъчен плаж, където се очакваше да прекараме на слънце 2-3 часа, но благодарение на дъждеца всички без Божо ги прекараха в местните капанчета. Божо използва това чудесно за плуване време (дъжда причинява приятен масаж по време на плуване! и "Мокър от вода се не бои!") в морето като преплува на длъж и шир по целия район на залива и даже стигна до съседния плаж Петро Рома малко по-южно.

    Отново се върнахме по пътя до град Закинтос, където наш Пешо остана за самостоятелна разходка, и оттам се отправихме към село Цивили, където компанията ни се раздвои. Вени, Елка и Малина останаха на плажа Цивили, а Анито и Божо се отдадоха на удоволствията във Водния парк Цивили (парка е малък и главните атракции са различните пързалки). На връщане Анито и Божо се стовариха в град Закинтос. В късния след обед града се оказа буквално пуст, благодарение на което можеше дабре да бъде разгледан и осниман. Както Пешо, така и Анито и Божо се върнаха пеша в Аргаси, което им даде възможност да разгледат крайбрежието, в частност да видят църквата Свети Николас, която е една от малкото сгради преживели изцяло земетресението от 1953 година.

    Макар и изморени, спазихме установилата се традиция да се съберем вечерно пред стаята на Ели и Анито.

21 Септември 2013 г.

    Потегляме обратно към България.
    От Аргаси стигаме до порт Закинтос, където се качваме на ферибота, който ще ни отведе до пристанище Килини на полуостров Пелопонес. Жълтеникавата светлина на изгряващото слънце обагря всичко наоколо, което дава възможност за направата на красиви снимки. След около час и четвърт пристигаме в порт Килини, който също е осниман подобаващо.

    Спираме за примерно един час в град Патра (Patras на англ., Πάτρα или Πάτραι на съвременен или класически гръцки), който е третия по големина в Гърция и столица на Западна Гърция. Той е в основата на планината Панатинайко (Panachaikon или Panachaiko, Παναχαϊκό) с изглед към дълботия залив Патра. Имаме 30 минути да разгледаме Старата и Новата църкви Свети Андрей (първозвани) (Saint Andrew (Agios Andreas), Άγιος Ανδρέας). Свети Андрей Първозванни е първия ученик на Исус (първия повикан от него). Новата църква е най-голямата ортодоксална базилика в Гърция и също е третата по големина църква от византийски стил на Балканите след катедралата Свети Сава в Белград и Александър Невски в София. Въпреки че Новата църква е величествена, Старата е по-почитана и уютна. Видяхме също и малката пещера с аязмо, където е живял Свети Андрей.

    От полуостров Пелопонес на пристанището на град Рио се качваме на ферибот, който плава успоредно на моста Рио-Антирио и ни доставя на пристанището на град Антирио. Това е добър замисъл на туроператора "ТАНСУ", който дава възможност на туристите добре да разгледат моста и околностите му и да ги оснимат.

    По вече известния ни от идването ни крайморски път, но в обратна посока тръгваме към град Итеа (Itea,Ιτέα - означава прозорец), където правим пауза за около половин час, през която успяваме да се разходим с тичане по прайбежния район. Мястото е живописно с хубав изглед към морето и околните планински хълмове. Малко след Итеа се отклоняваме от известния ни път и пресичаме високи планинки хребети, в края на които се озоваваме в равнина близо до морето. След прекосяването й стигаме до град Неа Анхиалос (Nèa Anchialos, Νέα Αγχίαλος в дълбокия залив Пагасетик), където се настаняваме в хотел Протесилаос (Protessilaos). Ако имате избор НЕ отсядайте в него! Това е стар реновиран хотел, няма топла вода (поне ние докато бяхме там), доста счупени предмети по стаите, където креватите са дълги само 160 сантиметра ...

    За около час и половина се разходихме из град Неа Анхиалос (както винаги без екскурзовод). Точното име на града е Неа Анхиалосл а не Анхиалос, и означава Нов Анхиалос и е свързано с основаването на града в сегашния му вид през 1906 г. от гърци напуснали град Анхиалос/Поморие в България след анти-гръцките бунтове правокирани от гръцко-българските борби в Македония. В града, построен на мястото, където е бил древния град Пирасос (Pyrassos), има археологически разкопки на голяма площ. В центъра на градчето има приятна градинка с паметници. До нея се намира малка спретната църква. Улиците успоредни на бреговата линия са големи и широки за разлика от свързващите ги улици с наклон към морето.

    Денят ни завършва с традиционната ни Официална вечеря на сборището с типично грацко-морско меню.

22 Септември 2013 г.

    Потегляме на последния голям преход с автобус, около 500 километра до София.
    Единствената ни съществена спирка е пристанищния град Волос (Volos, Βόλος, 18 км от Неа Анхиалос, 215 км от Солун и 326 на север от Атина). Дават ни 1 час за разглеждане - крайно недостатъчно, но няма как, път ни чака. Екскурзоводката ни води около 200 метра до паметника на кораба Арго (на аргонавтите), изнася беседа за около 2 минути, после ни посочва реконструкцията на кораба Арго и с това "Панорамната обиколка на града" завършва - май само от туроператорската фирма "ТАНСУ" възприемат това като панорамна обиколка?! За останалото време всеки обикаля кавото може и така довършва подигравката наречена "панорамна обиколка". Крайбрежния район е добре офомен и малко напомня този на Солун: широка празна от сгради крайбрежна пешеходна зона, която откъм морето завършва с яхтено пристанище. От вълнолома на пристанището, който започва точно срещу една от сградите на университета Тесали, има хубава наистина панорамна гледка към търговското пристанище и крайбрежния район, която е регистрана от нас в снимки. На изток от вълнолома е оформен пирс, зад който има приятна малка градинка носеща името Парк Свети Констатинос. В края на пирса, точно на брега се намира църквата Свети Константин и Света Елена, По околните улички случайно се натъкнахме на красивата църква Свети Николас и по тях се върнаме почти на бегом да сградата на Кметството на Волос, от където потеглихме към България.

Чао до Сборището “София 2014”! (Добавка от януари 2014 г.: вижте Съобщението, Програмата и Фото-отчета за него.)

 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024