Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Търсене
 
Фото-Отчет за
Ахтополското сборище 2010
състояло се от 4 до 12 септември 2010 г.

Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Участниците

В Ахтополскот сборище 2010 участваха 13 човека:

Мястото

Най-добрите снимки от Ахтопол 2010

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


1-4 септември 2010 г.

Първите сборищници бяха Пламен и Божо, които начално се отдадоха на плажуване и морски удоволствия.
За разлика от гнусните прогнози за времето по медиите, имахме истинско лятно време с тихо и топло море.

4 септември 2010 г.

Около обед и следобед дойдоха още 8 сборищника.
Следобед бяхме на плажа на Ахтопол (на около 100 метра от бунгалата ни).
Привечер се състоя първото ни събиране "на маса" и следки приказки, след което отидохме в Ахтопол (около 600 метра по прекия път) да вечеряме в ресторант. Връщането беше емоционално поради ръмящия дъжд (началото и краят на лошото време!) и пълната тъмнина по пътя.

5 септември 2010 г.

Закуската ни прерасна в утринна раздумка ...
После се отправихме пешеходно към град Ахтопол. Минахме по "стъргалото" (то ест главната пешеходна улица) и се полюбувахме на района на пристанището и фара, където още си стои изоставената морска метеорологична станция. Последва разхода по пътеката на крайморските скали на полуостров Ахтопол. Посетихме Гръцкото училище и църквата "Св.Възнесение Господне" (18 век). Щъкахме и по уличките на стария град. За съжаление, Историческия музей и манастира "Св. Яни" вече не съществуват и никой не можа да ни каже как се стига до параклиса "Св. Константин и Елена".
Следобед бяхме на централния плаж на Ахтопол.
Вечерта беше посветена на честване на рожденния ден на Георги Боюклиев, който се беше погрижил за менюто, ДюБала беше началник на барбекюто и Божо осигури музиката. Около полунощ компанията слуша неприлични песни, на фона на които Божо си танцува тананикайки си ...

6 септември 2010 г.

След експесна закуска се отправихме към река Велека с намерение да се возим на лодка по нея, но се оказа, че това става с предварителна заявка (GSM 0888-417-718). Задоволихме се с кратка разходка около реката.
После се насочихме към плаж "Косата" на село Синеморец - красиво място, особенно погледнато от високо. Там плажувахме и се разходихме по цялата пясъчна коса, където е устието на река Велека (запушено в момента на присъствието ни там). В северния край на плажа има интереси скали, на които има и обяснителна табела.
Обядвахме в центъра на село Синеморец.
После поехме към село Резово, което е на самата ни граница с Турция. По пътя до там никой за нищо не ни спря, което е доста странно за хората посещавали тези красиви места преди години, когато там беше строго охранявана гранична зона. Разходихме се по левия (българския) бряг на река Резово, селото и крайбрежието, което е идеално място за гмуркане и подводни истории. Лошо впечатление ни направи запуснатия характер на българския пограничен район за разлика на турския такъв, който ясно се вижда.
На връщане се отбихме на плаж Силистар, който е сравнително добре поддържан, морето е плитко и с дънни ями. За любителите на (под)водни истории околните скали и морето пред тях са много по-привлекателни.
Денят ни завърши с вечеря в Ахтопол.

7 септември 2010 г.

След ленива утрин решихме да си дадам почивка от натоварения предишен ден.
Отдадохме се на плажуване през деня на централния плаж в Ахтопол. Божо извади рапани от морето.
Отново вечеряхме в заведението "На кея", къето ни хареса, и после се събрахме на вечерен сбор.

8 септември 2010 г.

Сутринта беше слънчева и приятна, което ни стимулира да се възползваме от морето.
Отидохме на плаж в село Варвара. По всеобщо мнение, това е най-добрия плаж в околността. Уютен, закътан, чист, има и пясък и сакали, ... - изобщо всеки намери там това, което харесва, когато е на море. Толкова ни хареса, че и сутринта и следобеда бяхме там.
Между двете плажувания направихме екскурзия до параклиса на село Варвара. Местността е красива и приятна за разходки. Проблемът ни беше, че трябваше да се борим с нападащите ни непрекъсното през цялото време рояци от дребни мухи, които влизат в очите, ноздрите и ушите. Решението беше да носим очила и да се браним от мухите размахвайки клонки, които ще видите на снимките. Героично устояхме и осъществихме екскурзията.
След вечеря ришихме да приготвим наловените от Божо рапани от предния ден. Поради липса на котлон и тенджера за да ги сварим, започнахме да ги печем на барбекю, дайствие непознато на членовете на компанията. Първите печени рапани бяха почти кремирани, но втората итерация беше успешна. (За да използваме хубавата жар пекохме още ябълки от градината на Георги Светичков и чушки.). Печените рапани се оказаха вкусно нещо! Но процесът на приготвянето продължи с тяхното поставяне в маринада (кисело мляко, вода, оцет и сол) за 2 дена.
.

9 септември 2010 г.

Оговорихме се за разходка с лодка по река Велека. Докато дойде времето за това си направихме кратък сутрешен плаж в Ахтопол.
Гвоздея на програмата за деня беше плаването с лодка по река Велека за около час и половина. С една дума: красиво! Девствена лонгозна гора, специфична флора и фауна, налична само тук в България: красиви водни лилии, лиани, водни костенурки, .... Тук ще видите и елша - единственото широколисно дърво у нас, което ражда шишарки. Вижте снимките или, още по-добре, идете и вижте лично с очите си на място всичко! След това вече няма да ви харесат подобни разходки по Ропокамо или Камчия!
По обед се разходихме из село Синеморец и обядвахме там.
Следобед се отдадохме на плажуване на южния плаж "Бутамя" на село Синеморец. Приятно и красимо място, което се загрозява само от бетонните "крепости" издигнати по северния му край.
В края на деня направихме разходка от плаж "Бутамя" на юг до плаж "Липите
", който е закътан между високи скали и лонгозна гора. Пътеката минава по крайбрежни скали с приятен изглед. Има разяснителни табели показващи маршрута и забележителностите.

10 септември 2010 г.

Морето се развълнува и по небето се появиха облаци. Нищо лошо, точно обратното защото настъпи времето за сухоземни излети!
Разходихме се из град Царево: района на пристанището, градската градина (там има парен валяк!), центъра и плажа на северния полуостров. Обядвахме в ресторант.
Посетихме село Бродилово. Малко село с голяма църква, "Св. Пантелеймон", заобиколено от вековни широколистни гори и разположено в котловина само на 30 метра надморска височина в Странджа. Разходихме се до близкия параклис "Св. Пантелеймон" и после си направихме малка екскурзия до параклиса "Св. Богородица", разположен на малка полянка сред вековни дъбови дървета.
Изкачихме се и на връх Папия, 501.4 метра.
Вечерта прекарахме в Ахтопол, където към нас се присъединаха още двама сборищника.

11 септември 2010 г.

Целта ни за деня бяха две малки Странджански села.
Първо отодихме в село Кости (ударението е на "и"), което е разположено в основата на обрасли с вековни гори хълмове. Основната зебележителност е църквата "Св. Св. Кирил и Методий" - казват, че най-красивата в Странджа, но беше заключена и не можахме да я видим отвътре. Направихме излет до параклиса "Св. Димитър", който е в обкръжението на 12 (?14) вековни дъба.
Село Българи бе следващя ни обект на посещение. Това е основното място на нестинарите в България. (В момента там са 3-ма). Ритуалът се провежда в центъра на селото пред Кметсвото и църквата "Св. Св. Константин и Елена". Видяхме "Коначето" и разгледахме "Старата къща", в която е запазен бит и покъщнина от 19 век. Групата ни посети параклиса "Св. Елена", след което Гого и Божо тръгнаха да търсят параклиса "Св. Костадин", а останалите се насочиха към второ посещение на град Царево. Двамата екскурзианти си направиха излет за около час и половина по Странджанските баири и, на връщане, намериха въпросния параклис само на 250 метра от предишния.
Денят завърши с Официалната вечеря на Ахтополското сборище пред бунгалото на Божо.

12 септември 2010 г.

Настъпи началото на края. След закуска си събрахме багажите и потеглиме на там кой от където е дошъл.
Пътьом се отбихме да посетим за 2 часа нашия състудент Георги Светичков.

Чао до сборището “Мезек 2011”! (Добавка от юни 2011 г.: вижте Съобщението, Програмата и Фото-отчета за него.)


 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024