Forward, the science is a sun ...
Dropdown Menu
Dropdown Menu
Предишна Страница/Назад
Следваща Страница/Напред
Основен Списък
Търсене
 
Фото-Отчет за
Русенското микро сборище 2013
състояло се от 1 до 6 май 2013 г.

Випуск 1976—1981 физика на СУ “Св. Климент Охридски”
(Съкратен вариант)

Благодарности на:

Участниците

На Русенското микро сборище 2013 присъстваха 5 човека:

Мястото

Най-добрите снимки от Русе 2013

Ето Божовата класация за продукцията на сборищните папараци:


1 Май 2013 г.

От Автогарата тръгнахме по ул. Борисова, която води директно към градския център на Русе. Пътом резгледахме църквата "Св. Георги", Художествената галерия, Стората музикална гимназия (жалко, красива сграда, която е в състояние на саморазрушаване!) и Катедрален храм "Св. Троица". Последва обиколка на Площад "Свобода" и околностите му: Операта с "подскачащия" фонтан пред нея, Доходното здание, в което се помещава драматичния театър "Сава Огнянов", Съдебната палата, паметника на Свободата и чудесно оформеното около него пространство. По ул. Александровска стигнахме до був Цар Освободител, където на кръстовището е паметника на Стефан Караджа, и по него се добрахме до Парка на възрожденците. Там се разходихме и видяхме Пантеона на възрожденците, околните паметници и оградена зона за разхождане на кучета.

Към 18 часа всички сборищници се събрахме и се преселиха в хижа Приста. След безуспешна борба с комарите на откритата веранда пред ресторанта се прибрахме в ресторанта (там борбата беше спечелена!) и последваха първите наздравици и първата рибна вечеря.

2 Май 2013 г.

Като начало си направихме разходка покрай река Дунав в района на хотел Люляците, който е наблизо до хижа Приста.

Първата ни спирка беше Басарбовския скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски", който е единствения действащ в България скален манастир. Той се помещава в малки пещери, коита са на 15-20 метра в почти отвестна скала, в основата на която е малкото китно дворче на манастира.

На връщане в село Бьсарбово закусихме козунак с кисело мляко и после разгледахме църквата и Войнишкия паметник, който е в нейния двор.

Послева лутане къде да търсим Ивановския скален манастир (той е комплекс от много скални църкви и параклиси) на един паркинг на подхода към манастира, където има всчко друго, всключително и карта на района, но не и на къде да се ходи и/или пътува - правилната посока се оказа човек да продържи направо по пътя, от който е дошъл. След като се паркирахме се изкачихме по стръмна пътека и стълби към единствено отворенета за посещение църква „Св. Богородиц" (плаща се вход!), в която са възстановени стенописите и таванописите и има балконче с хубав изглед към околността. Оттам продължихме по-нататък по пътеката, от която бяхме дошли и погледхаме от високо на "половин" наньона, в скалите на който се виждат отворите на ред пещери, в които вероятно се помещават другите скални църкви и параклиси на манастира.

Минахме през село Червен (ударението е на първото "е"!) и се качихме в средновековния град Червен (плаща се вход!), по точно в укрепената част на този град, който се е простирал на два хълма - укрепената част е била седалището на "началствата" и е служела за защита в случай на нападение, а на другия хълм е живеело простолюдието. Общо населението е достигнало 10000-14000 в разцвета на града. На хърма, който разгледахме, има остатъци от крепостни стени, обществени сгради, жилишни сгради, църква и цистерна за вода. От там има чудесна гледка към околния район. В основата на укрепения хълм към село Червен има малък извор, от който се е водоснабдявал града. От извора нагоре има стръмна стълба, "Царската стълба" (Божо извърши "подвига" да се изкачи по нея!), по която се носела водата за крепостта.

Последният посетен обект за деня беше пещерата "Орлова чука" (плаща се вход!), до която стигнахме по пряк хубав асфалтов път, който се отклонява в ляво преди прелеза на пътя село Червен - град Две могили. Основната атракция, която се показва на туристите, са сталктити, сталагмити, сталактони и драперии като се разрешава някои от тях да бъдат пипнати. Има и чудновати образования, на които са дадени подходящи названия като например "Главата на динозавъра". Общо се изминават около (не повече от) 150 (?) метра из равни галерии макар, че пещерата е дълга 15 километра като на края посетителите минават "патешката", полу клекнали или на четири крака в един тунел, което едва ли е нужно. Беседата сама по себе си е интересна и продължава към 35 минути, но съществената част е 15-20 минути, а останалото са забавни лафове на екурзовода. Пещерата е била обитавана от животни, в частност от пещерни меки. Твърди се, че има колония от прилепи, но такива твари не зърнахме.

След прибирането ни в хижа Приста разгледахме музея на Туристическото движение, който се намира в нея.

Денят ни завърши с чукане с чаши и втората ни рибна вечеря.

3 Май 2013 г.

На закуската в хижа Приста решихме да променим програмата и да посветим този ден на град Русе. Както и предишния ден, но вече в пълен състав, се разходихме по крайбрежието на Дунав около хотел Люляците.

Разглеждането на Русе започна от Площада на Свободата с Паметника на Свободата. - чудесно оформено място, от което всички бяха впечатлени. В околното пространство добре се вписват Драматичния театър "Сава Огнянов" (в сградата на Доходното здание) и Съдебната палата, които са обсадени от разни "капанчета" и рекрами (няма как, това са съвременните реалности!). После се полюбувахме на "подскачащия" фонтан пред Операта. След оглед на Катедрален храм "Св. Троица" по улица "Иван Вазов" стигнахме до градинката пред Историческия музей с паметника на Загиналите в Сръбско-българската война 1885 г. Фонтана в градинката е приятна гледка, На около са сградите на билиотеката "Любен Каравелов", Банка "Братя Симеонови" (1895 г., днес банка ДСК, ул. Александровска 4) и Регионалния исторически музей Русе, който обстойно разгледахме с ексукрзовод, но бяхме разочаровани от сравнително бедната експозиция. Тук е мястото човек да си купи обиколен билет за 4 музейни сбирки - плащаш 5 лева вместо на четири места по четири лева.

На близо, примерно 250 метра, е къщата на Тома Кърджиев, но тя се оказа затворена. На стотина метра от нея са остатъците от римската крепост "Сексагинта приста" (Пристанището на 60те кораба - с толкова кораби се е превозвал един римски легион от около 2000 човека), към която има музейна сбирка. Разкрити са части от крепостни стени, църква и сгради. Има и кула, от която може добре да се види околността. Като прескочикме задната оградка на този музей на открито се отзовахме пред паметника на Флотския моряк (копие понеже ориганалът, който се вижда зад оградата на музея се разпада физически). Продължавайки зад Сексагинта Приста минахме покрай Летния театър.

Разходихме се в района на Речна гара Русе и видахме паметната плоча на мястото, на което се е самоубил Ангел Кънчев, която е в района на гарата. На близо на ул. Славянска е и паметника на Ангел Кънчев. После се насочихме по крайбрежната улица, към къщата на Баба Тонка и пътьом видяхме католическа църква „Свети свети Кирил и Методий" - 1873 г. След това болшнството каза, че е време за обед и се пъхнахме в едно близко заведение.

Обедът ни, пойто беше почерпка от Божо, всъщност се оказа начало на Официалната вечеря на Русенското сборище 2013. След него видяхме къщатите на Баба и Захари Стоянов отвън понеже бяха затворени и паметника на Баба Тонка. Последва разглеждане на Етнографския музей на Русе, който е известен като Къща-музей „Градския бит на Русе" в къщата на Калиопа, от където отидохме в Парка на Възрожденците, в който е Пантеона на възрожденците, който посетихме. Последва мотаене из централната част на Русе., в което се вмести и Втората част на Официалната вечеря във вид на следобедна порерпка от Пешо. Последва още пешеходстване, след което се прибрахме в хижа Приста. Денят ни завърши с Третата част на Официалната ни вечеря в ресторанта на хижа Приста.

4 Май 2013 г.

Сутринта направихме кратък рейд до Русе като посетихме църквата "Света Петка", която е подобие на "Златната църква" от Преслав, която от своя страна е подобие на Църквата Господна от Йеросалим. На 30на метра от нея разгледахме портата от Митириза "Кюнтукапия” - Кюнт Капу портал на Русчушката крепост където са посрещнати Руските войски при влизането им в Русе.

Следващата ни спирка беше град Бяла (русенско).
    На подхода на града спряхме до Белокаменния мост над река Янтра построен от уста Никола Фичев (Кольо Фичето), чийто паметник е на 30на метра от близкия до Бяла край на моста.
    След кафе-пауза обиколихме централния площад, където са Читалище "Прудолюбие", Часовниковата кула и храма "Свети Георги Победоносец”.
Най-същественият за нас обект беше къщата-музей "Александър III" известна още като музей на Освободителната руско-турска война, в която е живял и ръководил войната руския цар Алесандър ІІІ. Музеят притежав много и ценни експонати, което осъчетано с разказа на уредничката го направи най-интересния за нас музей, който посетихме през това Сборище. Двора на музея е оформен като пиятна градинка, в която под навес могат да се видят оригинали на части от понтонни мостове, по които руската армия е прекосила река Дунав, както и оригинали на транспортните средства (тип "каруца"), с които лодките за понтонните мостове са били пренасяни.
    В ранния следобед похапнахме и потеглихме обратно за Русе

Последва поредния рейд по забележителностите на град Русе: Младежкия парк с Махмудовата колона, известа още като Царев камък, (1837), паметника на Альоша пред главния вход към парка, църквата "Успение на Св. Богородица", която е на около 60 метра от Махмудовата колона. Близо до парка е Нацианлния музей на транспоркта, който се оказа затворен, така че успяхме само отвън да видим изложените влакови локомотиви и вагони представящи част от историята на жлезопътния транспорт в България. Денят ни завърши н разходка по крайбрежието на рака Денав и вечеря в Русе

5 Май 2013 г.

Като начало кацнахме на централния площад в град Свищов. На близо е паметника на Цветан Радославов, който е автор на съвременния химн на България "Горда Стара планина". На 30на метра от него е църквата „Свето Преображение Господне", но тя беше затворена. Надзърнахме в католическа църква „Свети свети Кирил и Методий" (1873 г.), където за кратко присъствахме на Великденската служба.
    Оттам отидохме в къщата-музей на Алеко Константинов (тук се съхранява сърцето му). На същото място се намира и Историческия музей, който има 5 експозиции. В двора й се намира малка археологическа експозиция играеща роля на археологически музей. Самият двор е приятно място за почивка и има хубав изглед към Дунава, парк Калето, Стопанската академия и част от града.
    Последва обиколка из и около централния площад на Свищов. Зърнахме Художествената галерия и починахме в едина от градинките на града. После се изкачихме на остатъците от крепостта Калето и се разходихме из парка Калето около нея, в който е разположен и Амфитеатъра. Близо до панорамнта площадка в парка е църквата „Свети Димитър". От площадката се отправихме по ремонтираната през 2011 г. алея и мост към пристанищно-фериботния комплекс на Свищов, където се отдадохме на кратка почивка.
    Последва посещение на манастира „Свети Първоапостоли Петър и Павел" датиращ от 1644 г. - малък манастир с църква в самия град.
    Бяхме впечатлени от църквата „Света Троица" (1867 г. уста Кольо Фичето (Никола Фичев), и 1886 г. Г. Кънев) с Часовникова кула от 1763. За съжаление плочата, на която е надписа кой я е построил и която някога беше в дясно от входа на храма, стоеше захвърлена на земята във фоаето на цървата.
    Преди мислите ни да започнат да текат в посока връщане направихме кратка разходка в началото на парка Стадиона, от където има панорамна гледка към река Дунав и част от Свищов. Пътьом към нашия траспорт видяхме отвън църквата „Свети Пророк Илия", която е обновена през 2011 г., но беше затворена и не я видяхме отвътре.

От Свищов се отзовахме отново в град Русе. Порадвахме се на красивата сграда на Банка "Братя Симеонови" от 1895 г.. (днес банка ДСК, ул. Александровска 4), После зърнахме сградите на Русенската филхармония и Кукления театър на път за Флотската кула. Русенската Флотска кула е Първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България. Сега тук има метеорологична станция на Агенцията по проучване и подържане на река Дунав. Направи ни впечатление красотата и изяществото на сградата и самата Флотска кула. На връщане към центъра на Русе видяхме паметника на Ангел Кънчев (ул. Славянска). След вечеря се разходихме из нощия Русе и се любувахме на добре и с вкус осветените обществени сгради и фонтани.

6 Май 2013 г.

Като начало се изкачихме на Саръ баир (Саръбаир, най-високата точка на град Русе), където се намира Телевизионната кула на Русе и крепостта Левент Табия (Левентабия), която сега е винарска изба и ресторантски комплекс "Левента". От района се открива прекрасна панорамна гледка към града, река Дунав и румънски й бряг - това е приятно място, къде се любувахме на околността повече от половин час. После прекосихме града и обърнахме внимание на Търговска къща Канети ("Дом Канети", ул. Славянска 19, често се бърка с "Родна къща Канети") и близкя до нея паметник на Ангел Кънчев. За завършек на разходките ни из Русе избрахме Младежкия парк и района на площад "Свобода".


 
® “СБОРИЩЕТО на физиците 1981”  © ➜ Автор/От: Божидар Илиев (Божо) 2006—2024